Йоханна Спири - Хайди

Госпожица Ротенмайер седна веднага зад писалището си и писа отново на господин Зеземан, при което подчерта, че странните събития в къщата му продължават и нежната натура на дъщеря му е толкова разтърсена, че последствията могат да бъдат непредвидими. Тя самата познавала няколко случая на внезапно настъпили епилептични припадъци или светивитово хоро, затова трябвало веднага да се отстрани призракът от къщата.

Това помогна. Само след два дни господин Зеземан се появи пред вратата на своя дом и задрънка така оглушително с камбанката, че всички се спогледаха уплашено, повярвали, че нахалният призрак не е могъл да дочака нощта, за да им изиграе някой от злобните си номера.

Себастиян погледна много внимателно през полуспуснатия капак на един прозорец, но в този миг камбанката отново издрънка страшно и всички си казаха, че само човешката ръка е в състояние да вдигне такъв шум. Себастиян позна на кого е ръката, профуча през стаята, втурна се презглава надолу по стълбата и отвори входната врата.

Господин Зеземан поздрави сухо и забърза към стаята на дъщеря си. Клара го посрещна с радостен вик и когато бащата видя детето си здраво и бодро, челото му се разведри, бръчките се изгладиха и на устните му заигра усмивка. Особено след като дъщеря му го увери, че се чувства добре и толкова се радва на завръщането му, че е готова дори да обикне духа, който броди из къщата, защото само той бил виновен тя да види отново баща си.

— Как се държи призракът, госпожице Ротенмайер? — попита бодро господин Зеземан и ъгълчетата на устата му потрепнаха.

— Не, господин Зеземан — отговори сериозно дамата, — това не беше шега. Не се съмнявам, че утре господин Зеземан също като нас ще престане да се смее, защото онова, което става в дома му, ни насочва към ужасяващи събития, разиграли се тук в миналото и останали скрити досега.

— Може би, но аз не знам нищо за това — отбеляза спокойно господин Зеземан. — Все пак ви моля да не оскърбявате почитаемите ми прадеди. А сега повикайте в трапезарията Себастиян. Искам да поговоря на четири очи с него.

Господин Зеземан отиде оттатък и зачака. Себастиян се появи много скоро. От очите на господаря не беше убягнало, че прислужникът и госпожица Ротенмайер не се понасят особено, и сега смяташе да го поразпита по-основно.

— Ела при мен, момко — махна с ръка той. — И бъди напълно искрен: ти ли си се престорил на призрак, за да позабавляваш малко госпожица Ротенмайер?

— Не, кълна се в честта си! Милостивият господин не бива дори да си помисля такива неща! Аз също съм уплашен от случилото се — призна съкрушено Себастиян.

— Е, щом е така, утре ще покажа и на теб, и на смелия Йохан как изглеждат призраците на дневна светлина. Засрами се, Себастиян. Може ли млад, силен момък като теб да се бои от призраци? А сега иди незабавно при стария ми приятел доктор Класен, предай му почитанията ми и го помоли тази вечер в девет часа да ме посети; върнал съм се от Париж нарочно, за да се консултирам с него. Положението е толкова лошо, че се налага да остане цяла нощ при мен, затова да се приготви! Разбра ли ме, Себастиян?

— Тъй вярно, господине! Господарят може да бъде сигурен, че ще предам всичко най-точно. — С тези думи Себастиян се отдалечи, а господин Зеземан отиде отново при дъщеря си, за да я увери, че няма защо да се бои от така наречения призрак и че той още днес ще се погрижи да изясни нещата.

Точно в девет часа, когато децата си бяха легнали и госпожица Ротенмайер също се беше оттеглила, се появи господин докторът, със свежо лице под сивите коси и живи, решителни очи. Изглеждаше малко уплашен, но веднага след поздрава избухна във весел смях, потупа приятеля си по рамото и рече:

— Я виж ти, за човек, който има нужда от болногледач, изглеждаш твърде добре, старче!

— Имай малко търпение, приятелю — отвърна господин Зеземан, — онзи, за когото трябва да бдим, ще изглежда много по-зле, ако успеем да го хванем.

— Значи в къщата наистина има болен? И то такъв, който първо трябва да бъде уловен?

— Много по-страшно, докторе, много по-страшно. В къщата ми има призрак!

Докторът избухна в луд смях.

— И това ми било съчувствие! — възмути се престорено господин Зеземан. — Жалко, че уважаемата Ротенмайер не можа да ви чуе. Тя е твърдо убедена, че някой от старите Зеземанови се е превърнал в призрак, за да изкупи страшните си грехове.

— Как е успяла да се запознае с него? — попита развеселено докторът.

Господин Зеземан разказа на приятеля си цялата история и как всички обитатели на къщата твърдят, че всеки ден осъмват с широко отворена входна врата, а накрая заяви, че за всеки случай се е въоръжил с два заредени револвера; защото имало само две възможности: или някой си правел злобни шеги, най-вероятно познат на прислугата, решил да изплаши до смърт персонала в отсъствието на господаря — а в такъв случай най-добре било да го стреснат с един изстрел; или пък били крадци, които нарочно се престрували на призраци, за да бъдат сигурни, че никой няма да посмее да излезе насреща им — в този случай доброто оръжие било просто необходимо.