Йоханна Спири - Хайди

Докторът стана, намести главичката й на възглавницата и сърдечно проговори:

— Добре, добре, поплачи си малко, това няма да ти навреди. А после се наспи и сънувай нещо хубаво. Утре всичко ще бъде добре. — И излезе от стаята.

Когато отново влезе в малката стая на долния етаж, докторът се отпусна в креслото срещу приятеля си, погледна право в напрегнатото му лице и заговори отмерено:

— Зеземан, първото, което имам да ти кажа, е, че малката ти възпитаница е лунатичка; без да съзнава какво прави, тя всяка нощ слиза долу, отваря входната врата и плаши до смърт персонала ти. Второ, детето е болно от носталгия. Толкова ли не се намери никой да забележи, че е изгубило апетит и е останало само кожа и кости! Необходима му е помощ, и то бързо! За първото зло, предизвикано от непрестанното нервно напрежение има едно-единствено лекарство: трябва веднага да изпратиш малката обратно в родните й планини! За второто също има само един лек и той е същият. Следователно детето трябва да си замине още утре, това е моята рецепта.

Господин Зеземан скочи на крака и се заразхожда с големи крачки по стаята. Най-после не можа да се сдържи и избухна:

— Лунатичка! Болна от мъка! Останала кожа и кости! И това в моята къща! И никой не я поглежда и не знае нищо! А ти, докторе, наистина ли смяташ, че детето, дошло свежо и здраво в дома ми, може да бъде изпратено обратно на дядо му в това жалко състояние? Не, приятелю, не можеш да искаш това от мен! Вземи малката в свои ръце и я излекувай, направи каквото трябва, за да мога да я върна здрава и весела. Помогни ми, докторе, и ти обещавам, че ако Хайди иска да си отиде у дома, няма да я забавя нито миг!

— Зеземан — отговори настойчиво докторът, — помисли какво говориш! Това състояние не е болест, която може да се излекува с прахчета и хапчета! Детето не е от най-издръжливите, обаче ако го изпратиш обратно в свежия планински въздух, с който е свикнало, ще оздравее много бързо; ако не… нали не искаш малката да се върне при дядо си неизлечимо болна или изобщо да не се върне?

Господин Зеземан го изгледа уплашено.

— Добре, докторе, добре, щом говориш така, значи има само един начин да оправя нещата. И ще действам незабавно — и двамата започнаха да обсъждат подробностите около предстоящото пътуване.

Когато докторът тръгна да си върви, през входната врата, този път отворена от самия домакин, проникнаха първите утринни лъчи.

Силно възбуден, господин Зеземан изкачи стъпалата и се запъти с твърда крачка към спалнята на госпожица Ротенмайер. Почука с такава сила по вратата, че обитателката на стаята се събуди с вик. Тя седна в леглото си и чу отвън гласа на господаря:

— Моля ви да се явите веднага в трапезарията, налага се бързо да подготвим едно отпътуване.

Госпожица Ротенмайер погледна часовника си и установи, че е четири и половина сутринта; през целия си живот не беше ставала в такъв ранен час. Какво ли се беше случило? Тласкана от любопитство и страх, тя се заплете в дрехите си и се забави повече от обикновено, защото трескаво търсеше по стаята точно нещата, които вече беше облякла.

През това време господин Зеземан мина по коридора и дръпна с все сила всички шнурове на звънци, които попаднаха пред очите му. Те бяха предназначени за различните прислужници, така че във всяка стая, в която прозвуча оглушителният звън, една стресната фигура скочи от леглото и навлече дрехите си наопаки. Всички до един помислиха, че призракът е нападнал господаря и това е нещо като вик за помощ.

Много скоро прислужниците се стълпиха около господин Зеземан, облечени кой с каквото може, и го заоглеждаха учудено, защото той се разхождаше свеж и бодър из трапезарията и в никакъв случай не изглеждаше като нападнат от призрак. Йохан веднага бе изпратен да приготви колата и конете и да ги изкара пред входа. Тинете получи заповед да събуди Хайди и да я облече за пътуване. На Себастиян беше поръчано да изтича до къщата, където служеше лелята на Хайди, и веднага да я доведе. Най-после госпожица Ротенмайер също бе успяла да се облече както подобава, и всичко си беше на мястото, само бонето беше нахлупено обратно и отдалеч изглеждаше, че лицето й се е преместило на гърба.

Господин Зеземан приписа загадъчния й вид на ранното ставане и веднага премина към деловите въпроси. Нареди на дамата да донесе веднага един куфар и да нареди в него всички вещи на малката швейцарка — господин Зеземан винаги наричаше така детето, защото не можеше да свикне с необичайното му име — и да сложи в куфара няколко запазени роклички на Клара, защото не можел да изпрати малката на път гола и боса; и всичко това трябвало да се извърши бързо и без много разсъждения.