Йоханна Спири - Хайди

Йохан отвори широко вратата на стаята и излезе в коридора. В същия миг през отворената входна врата нахлу силен вятър и угаси свещта, която момъкът стискаше в ръка. Уплашен, той се хвърли назад, при което едва не събори на пода вървящия зад него Себастиян, дръпна го след себе си, затвори вратата с трясък и с треперещи ръце превъртя ключа. После измъкна от джоба си кибрит и отново запали свещта.

Себастиян нямаше представа какво се е случило, защото бе застанал зад широкия гръб на Йохан и не беше усетил силния порив на вятъра. Когато обаче видя лицето на другаря си при светлината на свещта, едва не извика от ужас, защото момъкът беше побелял като платно и видимо трепереше.

— Какво ти е? Какво видя отвън? — попита съчувствено Себастиян.

— Вратата зееше отворена — изпъшка Йохан, — а на стълбата стоеше бяла фигура! Разбираш ли, Себастиян, видях я със собствените си очи как тръгна нагоре — и внезапно изчезна!

По гърба на Себастиян пробягаха студени тръпки. Двамата седнаха отново в креслата си и не се помръднаха, докато не започна да се развиделява и улицата се оживи. Едва тогава излязоха заедно в коридора, затвориха зеещата входна врата и се качиха на горния етаж, за да съобщят на госпожица Ротенмайер какво са преживели.

Дамата беше станала много рано, защото трескавото очакване не й беше позволило да заспи. Още щом чу какво се е случило, тя седна и написа на господин Зеземан писмо, каквото не беше получавал досега. Още в началото подчертаваше, че пръстите й са сковани от ужас. Господин Зеземан трябвало веднага, без никакво бавене, да се върне вкъщи, защото в дома му ставали нечувани неща. След това се описваха събитията от последните дни, като се подчертаваше фактът, че всяка сутрин заварват входната врата отворена и никой в къщата вече не е сигурен за живота си. Нима можело да се предвиди какви ужасяващи последствия ще имат тези неразгадаеми събития за всички обитатели на дома?

Господин Зеземан отговори незабавно, че не му е възможно да изостави всичко и да се прибере вкъщи. Тази история за призраци звучала невероятно и той се надявал, че необяснимите явления са само временни.

Ако скоро не настъпело спокойствие, нека госпожица Ротенмайер пише на госпожа Зеземан и я помоли да й дойде на помощ; бил сигурен, че майка му набързо ще се справи с всички призраци и скоро никой дух няма да посмее да безпокои дома му.

Госпожица Ротенмайер остана много недоволна от тона на това писмо; гневеше се, че господин Зеземан не е приел историята достатъчно сериозно. Без да се бави, тя писа на госпожа Зеземан, но и нейният отговор се оказа също така незадоволителен, на всичкото отгоре в него се съдържаха някои не особено прилични забележки. Госпожа Зеземан писа, че няма никакво намерение да изминава дългия път от Холщайн до Франкфурт само защото Ротенмайер виждала призраци. В дома Зеземан никога не се бил появявал призрак и ако наистина някой идвал нощем, това било, без съмнение, живо същество, с което човек можел да си поговори. Ако Ротенмайер не се справела, най-добре било да повика нощния пазач.

Ала госпожица Ротенмайер беше твърдо решена да не живее нито ден повече в ужас и страх и знаеше как да си помогне. Досега не беше споменала призрачната история пред двете деца, защото се боеше, че момичетата няма да смеят да остават сами нито през деня, нито през нощта, а това щеше да има твърде неприятни последствия за самата нея. Сега обаче нахлу като вихър в учебната стая, където седяха възпитаничките й, и с приглушен глас заразказва за нощните посещения на неизвестния призрак.

Клара веднага изпищя, че няма да посмее да остане нито миг повече сама и че татко й веднага трябвало да се прибере вкъщи. След това настоя госпожица Ротенмайер да се пренесе да спи в стаята й, а Хайди също не бивало да остава сама, защото призракът можел да влезе при нея и да я уплаши. От сега нататък двете с госпожица Ротенмайер щели да спят в една стая и да оставят лампата запалена цяла нощ, а Тинете трябвало да спи в съседната стая заедно с Хайди. Себастиян и Йохан получиха заповед също да спят на долния етаж, и то в коридора, за да прогонят призрака с крясъците си, ако се появи.

Клара беше толкова възбудена, че госпожица Ротенмайер се уплаши за здравето й. Успокои я единствено с обещанието да пише веднага на татко й и да премести леглото си в стаята й, за да не е сама. Не било възможно всички да спят в една стая, но ако Аделхайд се страхувала, най-добре било при нея да спи Тинете. Обаче Хайди се страхуваше повече от Тинете, отколкото от призраците, за които не беше чувала нищо досега, затова веднага заяви, че не се бои от нищо и ще продължи да спи сама в стаята си.