Йоханна Спири - Хайди

Преди да си легне, Хайди разгледа новата си книжка и от този ден нататък най-любимото й занимание беше да се сгуши някъде с книга в ръка и да чете разказчетата, към които принадлежаха красивите пъстри картинки.

Често се случваше вечер госпожа Зеземан да каже:

— А сега Хайди ще ни почете нещо.

И тогава детето се изпълваше с щастие, защото четенето му се удаваше вече съвсем леко, а когато четеше разказите на глас, те ставаха още по-хубави и разбираеми. Госпожа Зеземан обясняваше на децата по-трудните неща и разказваше още много хубави истории. Любимата картинка на Хайди си остана зелената поляна с козаря и стадото, и тя можеше цял ден да седи и да гледа щастливото му лице. На тази картинка момъкът все още беше в родния си дом и вървеше с леко сърце след бащиното стадо. Но на следващата страница беше показано как е избягал от родителите си и живее на чуждо място, как се е наел да се грижи за свинете и е отслабнал ужасно, защото получавал само рядка каша. На тази картина слънцето не сияеше така ярко, както на предишната, земята беше сива и обвита в мъгла. Но в края на разказа имаше още една картинка: на нея старият баща тичаше с разперени ръце към разкаялия се син, който се връщаше в бащиния дом отслабнал и със страх в сърцето, облечен само в окъсана риза. Това беше любимата история на Хайди и тя не преставаше да я чете, високо и ясно, и да слуша със затаен дъх обясненията на госпожа Зеземан. В книгата й имаше още много хубави разкази и дните минаваха бързо в четене и разглеждане на картинките, така че неусетно стана време добрата старица да си замине за дома.

През цялото време на престоя си, всеки следобед, когато Клара лягаше да поспи, а госпожица Ротенмайер тайнствено изчезваше, тъй като също се нуждаеше от почивка, госпожа Зеземан сядаше за малко до внучката си, но само след пет минути беше отново на крака и отиваше да повика Хайди. Отвеждаше я в стаята си, разговаряше с нея, занимаваше я с най-различни неща, забавляваше я. Госпожа Зеземан беше донесла няколко чудесни малки кукли и показа на Хайди как да им ушие роклички и престилчици. Така, без да го забележи, момиченцето се научи да шие и с голяма радост приготвяше на малките човечета дрешки и палтенца, защото госпожа Зеземан й даваше все нови и нови парчета плат в най-прекрасни цветове. След като Хайди се научи да чете, госпожа Зеземан й позволяваше да чете на глас от своята книжка; това доставяше на детето най-голяма радост, защото колкото повече четеше историите в нея, толкова повече ги обикваше. Хайди преживяваше живота на героите от книжката, те скоро й станаха близки и тя се връщаше към тях с най-голямо удоволствие. Все пак детето не можа да възвърне напълно някогашната си веселост, а очичките му загубиха блясъка си.

Дойде и последната седмица, която стара майка щеше да прекара във Франкфурт. Един ден тя отново повика Хайди да отиде в стаята й по времето, докато Клара спеше. Хайди влезе с голямата книга под мишница, старата дама й махна с ръка да отиде при нея, взе книгата и рече:

— Искам да ми кажеш нещо, Хайди. Защо не си весела? Още ли таиш в сърцето си същата тъга?

— Да — кимна плахо Хайди.

— Изказа ли мъката си на добрия Господ?

— Да.

— Молиш ли се всяка вечер всичко да тръгне на добро и Бог да те направи отново весела?

— О, не, вече никога няма да се моля.

— Какво говориш, Хайди? Това ли трябваше да чуя от теб? Защо си престанала да се молиш?

— Няма полза. Добрият дядо Господ не ме чува — обясни възбудено Хайди. — Ето какво мисля аз: сигурно вечер всички хора от Франкфурт отправят молитви към Бога и той не може да чуе всички. Сигурна съм, че изобщо не ме е чул.

— Откъде си толкова сигурна, Хайди?

— Много пъти се молих, и то все за едно и също. Минаха цели седмици, а добрият дядо Господ не направи нищо.

— Но така не става, Хайди! Не бива да говориш такива неща! Трябва да разбереш, че той е добър баща за всички нас, който винаги знае кое е добро и кое зло. А хората често не знаят кое е най-доброто за тях. И когато поискат да получат нещо, което не е добро, той не им го дава, а изчаква и после ги дарява с нещо друго, много по-добро. Но това става само ако продължим да му се молим от сърце. За тези, които нямат търпение и престанат да се молят и загубят доверието си в Бога, не остава нищо. Разбираш ли, онова, което си искала да измолиш, не е било добро за теб по това време; добрият Господ те е чул, защото той чува всички хора едновременно и помни молбите им, затова е Господ, а не човек като теб и мен. И тъй като е знаел кое е добро за теб, си е казал: да, малката Хайди ще има онова, за което моли, но едва тогава, когато то е добро за нея и когато ще я зарадва истински. И докато те е гледал отгоре, за да види имаш ли му доверие и молиш ли се всяка вечер, ти си избягала и си престанала да му вярваш и изобщо си го забравила. Знай, че който постъпва като теб, добрият Бог престава да чува гласа му между молещите се и с течение на времето го забравя и го оставя да прави каквото си поиска. И когато този човек преживее нещо лошо и започне да се оплаква и да хленчи, че няма кой да го подкрепи в теглото, никой не проявява съчувствие към него, а всеки му казва: „Ти сам избяга от добрия Бог, който можеше да ти помогне!“. И с теб ли искаш да стане така, Хайди, или ще коленичиш веднага пред добрия дядо Боже и ще го помолиш за прошка, че си побягнала от него? Обещаваш ли ми всеки ден да се молиш и да вярваш, че той ще стори всичко, което е добро за теб? Защото аз съм сигурна, че само той е в състояние да върне радостта в сърцето ти!