Йоханна Спири - Хайди

— Та това е цяла експедиция! — засмя се господин Зеземан. — А кой беше господинът?

— Той мина покрай чешмата, спря до мен и рече: „Щом си понесла тази чаша, дай и на мен да пия. А на кого ще я занесеш?“. А аз му казах: „На господин Зеземан“. Тогава той се засмя с глас и каза, че ви изпраща сърдечни поздрави и да ви е вкусна водата.

— Така значи. Кой ли ми изпраща това добро пожелание? Как изглеждаше господинът? — попита заинтересовано господин Зеземан.

— Той се усмихва много мило и има дебела златна верижка, на която виси нещо златно с голям червен камък, а бастунът му е с конска глава.

— Това е господин докторът! Това е старият ми доктор — провикнаха се в един глас Клара и баща й, а господин Зеземан беше много развеселен от мисълта за стария си приятел и за шегите, които го очакваха по повод новия начин да се снабдява с прясна вода.

Още същата вечер, когато остана сам с госпожица Ротенмайер, за да обсъди с нея проблемите на домакинството, господин Зеземан заяви, че приятелката на дъщеря му ще остане да живее в къщата; той смятал, че детето е напълно нормално и компанията му се отразява добре на Клара и й е много по-приятна от всяка друга.

— Изказвам желание — продължи твърдо той — всички да се отнасят добре с детето и да не смятат своенравието му за престъпление. Впрочем, ако не се справите сама, госпожице Ротенмайер, много скоро можете да разчитате на помощ, защото след около седмица ще пристигне госпожа майка ми. Този път тя възнамерява да остане дълго във Франкфурт, а както знаете, майка ми е в състояние да се справи с всеки човек, какъвто и да е той. Знаете това, нали, госпожице Ротенмайер?

— Разбира се, господин Зеземан, знам го много добре — отговори дамата, макар че не се чувстваше особено облекчена от предстоящата помощ…

Този път бащата на Клара се бе върнал за малко. Само след четиринадесет дни делата му изискваха отново да е в Париж и той утеши дъщеричката си, която не искаше да го пусне, със скорошното пристигане на госпожа Зеземан. Старата дама живееше в красиво имение в Холщайн и беше изпратила вест точно в кой час ще пристигне на следващия ден, за да изпратят колата да я посрещне на гарата.

Клара се зарадва много на идването на баба си и веднага заразказва на Хайди колко добра и мила е тя, като я нарече „стара майка“. Разбира се, Хайди също започна да говори за „стара майка“ и госпожица Ротенмайер я изгледа пренебрежително, възмутена от поредната проява на невежество. Детето не се засегна особено, тъй като дамата винаги намираше в какво да го укорява.

Когато стана време за лягане, госпожица Ротенмайер я повика в спалнята си и тържествено й обясни, че никога не бива да употребява названието „стара майка“, а е длъжна да нарича майката на господин Зеземан „милостива госпожо“.

— Разбра ли ме? — попита госпожицата, когато Хайди я изгледа със съмнение в очите, и я отпрати с толкова студен поглед, че детето не посмя да помоли за още обяснения, макар че титлата му беше напълно непозната.

На следващия ден в дома Зеземан цареше трескаво очакване. Всички бяха заети с оживени приготовления. По всичко личеше, че очакваната дама е много важна личност и че всички вкъщи изпитваха голям респект пред нея. Тинете сложи на главата си съвсем нова снежнобяла шапчица, а Себастиян измъкна кой знае откъде ниски столчета и ги нареди по всички подходящи ъгълчета, за да има дамата винаги столче под краката си, където и да реши да седне. Госпожица Ротенмайер надзираваше усърдно приготовленията и с целия си вид намекваше, че макар да се очаква пристигането на нова господарка, никой не бива да забравя старата.

Най-после колата изтрополи пред входа и Себастиян и Тинете хукнаха надолу по стълбището. Бавно и с достойнство госпожица Ротенмайер ги последва, защото знаеше, че тя също е длъжна да се яви при посрещането на госпожа Зеземан. На Хайди беше наредено да се оттегли в стаята си и да чака там, докато я повикат, защото бабата щеше да влезе първо при Клара и очевидно желаеше да остане сама с нея. Хайди седна в един ъгъл и започна да си повтаря новото обръщение.

Не мина много време и Тинете провря глава през вратата на стаичката й и нареди кратко, както винаги:

— Чакат ви в учебната стая!

Госпожица Ротенмайер не бе обяснила на Хайди какво означават думите „милостива госпожо“ и детето беше сметнало, че дамата вероятно се е объркала. Досега малката беше чувала да се казва „госпожо“ или „господине“, след което следваше името, вероятно така трябваше да бъде и в този случай. Още щом отвори вратата към кабинета, бабата се обърна към Хайди и заговори с мил глас: