Йоханна Спири - Хайди

— А, ето го и нашият господин кандидат, той ще ни обясни всичко най-добре! — посрещна го със задоволство господин Зеземан. — Влезте, заповядайте, седнете при мен! — И той протегна ръка на влизащия. — Господин кандидатът ще изпие чаша кафе с мен, госпожице Ротенмайер. Седнете, седнете… и без комплименти! А сега ми кажете, господин кандидат, какво е детето, което приех в дома си като другарка на Клара? Вие преподавате и на него, нали? Каква е тази история с животните, които е донесло вкъщи, и как стои въпросът с разума му?

Господин кандидатът трябваше първо да даде многословен израз на радостта си от благополучното завръщане на господин Зеземан и да го поздрави с добре дошъл, поради което и се беше явил в този необичаен час. Обаче господин Зеземан го прекъсна нетърпеливо и настоя да му бъдат дадени обяснения по възникналите проблеми с малката швейцарка. Така че господин кандидатът се покашля и започна:

— Ако трябва да се изкажа относно характера на малкото момиче, бих искал на първо място да насоча вниманието ви върху факта, че от една страна детето е било лишено от нормално развитие и възпитанието му е било занемарено, или, по-добре казано, има доста голямо закъснение в обучението му, което повече или по-малко, но не във всяко отношение е осъдително, защото има и своите добри страни, и се дължи на дългия му престой в далечните Алпи, който, разбира се, ако не се прекрачват известни граници, без съмнение има и добрите си страни…

— Уважаеми господин кандидат — прекъсна го на това място господин Зеземан, — не се старайте толкова, кажете ми просто и ясно и вие ли сте уплашен от животните, които е донесло в къщата детето и как оценявате общуването между него и дъщеря ми?

— Не бих искал да засегна малкото момиче — започна отново господин кандидатът, — защото, макар от една страна да е неопитно в общуването с други хора, което е свързано с малко или повече нецивилизования живот, който е водило до деня на преместването си във Франкфурт, което преместване във всеки случай ще допринесе решително за развитието на това, искам да подчертая, още напълно или поне отчасти неразвито, от друга страна обаче надарено с достойни за уважение заложби дете, и ако го ръководим с голяма предпазливост и още по-голяма снизходителност…

— Извинете ме, господин кандидат, допийте спокойно кафето си, а през това време аз ще отида да видя дъщеря си — проговори учтиво господин Зеземан и побърза да излезе от стаята.

Отиде в кабинета и придърпа един стол до креслото на дъщеря си.

При влизането му Хайди стана.

— Виж какво, мила моя — обърна се към нея господарят на дома, — иди да ми донесеш… да ми донесеш… — Господин Зеземан не знаеше от какво има нужда, но искаше да остане насаме с дъщеря си. — … донеси ми чаша вода.

— Студена ли? — попита Хайди.

— Разбира се! Разбира се! Студена и прясна! — отговори зарадвано господин Зеземан и Хайди изскочи от стаята като вихър.

— Е, мила моя дъщеричке — заговори таткото и улови ръката на момичето, — кажи ми поне ти ясно и просто: какви животни е донесла в къщата малката швейцарка и защо госпожица Ротенмайер смята, че момичето не е наред с главата. Можеш ли да ми обясниш?

Разбира се, Клара му обясни всичко само с няколко думи. Стреснатата възпитателка беше споменала и пред нея за обърканата тирада на Хайди, но Клара откри смисъл в думите на приятелката си. Първо разказа на баща си историята за уличния музикант с костенурката и за малките котенца, а после му обясни и на какво се дължи фактът, че Хайди беше уплашила до смърт госпожица Ротенмайер.

Господин Зеземан през цялото време се смя.

— Значи не искаш да изпратя детето обратно, миличка? Не те ли уморява с хрумванията си? — попита той.

— Не, не, татко, не го прави! — извика в отговор Клара. — Откакто Хайди е тук, животът стана много по-весел. Всеки ден се случва по нещо забавно и е много по-различно от преди, когато не се случваше нищо. Освен това научих от нея много нови неща.

— Добре, мила, добре. Ето че приятелката ти се връща. Е, донесе ли ми прясна вода? — попита весело господин Зеземан и се обърна към влязлата Хайди.

— Да, разбира се, налях я от чешмата на улицата — обясни Хайди.

— Сама ли отиде чак дотам, Хайди? — уплаши се Клара.

— А как иначе? Водата е съвсем прясна, само че трябваше да отида на другата чешма, защото на тази пред нас беше пълно с хора. Слязох надолу по улицата, но и при втората чешма имаше много хора, затова завих по друга улица и там най-после успях да налея вода. А един господин с бели коси изпраща сърдечни поздрави на господин Зеземан.