Йоханна Спири - Хайди

Когато Хайди най-после се прибра в стаята си и се приготви за лягане, намери сламената си шапчица скрита под завивката. Зарадвана, малката я измъкна изпод одеялото, притисна я силно до гърдите си, при което я омачка още повече, а после сръчно я уви в една кърпичка и я скри в най-отдалеченото ъгълче на гардероба. Това беше работа на Себастиян. Когато повикаха Тинете, той също беше в трапезарията и беше разбрал за какво плаче Хайди. Последва Тинете и когато тя излезе от стаята на детето с вързопчето хлебчета и сламената шапка, взе товара от ръцете й и обясни:

— Ще отида да ги изхвърля.

Така Себастиян беше успял да спаси сламената шапчица на Хайди и именно това искаше да й покаже със странното си държание по време на вечерята.

Няколко дни след тези събития в дома Зеземан цареше голямо оживление. Всички тичаха нагоре-надолу, защото господарят на дома току-що се беше върнал от път и Себастиян и Тинете сваляха куфар след куфар от тежко натоварената кола. Както обикновено, господин Зеземан беше донесъл цял куп хубави неща.

Самият той веднага се запъти към стаята на дъщеря си, за да я поздрави. Хайди седеше при нея, както винаги в късния следобед, и двете весело разговаряха. Клара посрещна татко си с най-голяма нежност, защото много го обичаше, а добрият баща поздрави дъщеричката си не по-малко сърдечно. После протегна ръка на Хайди, която тихо се беше оттеглила в един ъгъл, и заговори любезно:

— Това ли е нашата малка швейцарка? Хайде, ела при мен и ми подай ръка! Ето, така е добре! Я ми кажи сега, добри приятелки ли сте с Клара? Не искам да се карате и да се сърдите, а после да плачете и да се сдобрявате, и пак да започвате отначало!

— Не, Клара е винаги добра с мен — отговори сериозно Хайди.

— А Хайди дори не се опитва да се кара, татко — обясни бързо Клара.

— Така е добре, много обичам да чувам такива неща — засмя се таткото и стана. — Сега обаче ще ми позволиш да хапна нещо, миличка, защото дори не съм обядвал. След това веднага ще дойда при теб и ще ти покажа какво съм донесъл.

Господин Зеземан отиде в трапезарията, където госпожица Ротенмайер внимателно оглеждаше приготвената за него маса.

След като господарят на дома се отпусна доволно в креслото си, дамата зае място насреща му и го погледна с нещастен вид.

— Какви са тези работи, госпожице Ротенмайер? — учуди се господин Зеземан. — Още когато ме посрещнахте, изглеждахте направо покрусена. Какво става тук? Клара е много бодра.

— Господин Зеземан — започна тържествено дамата, — Клара също е засегната от случилото се. Бяхме измамени по най-подъл начин.

— Как така? — попита господин Зеземан и спокойно отпи глътка вино.

— Както знаете, господин Зеземан, взехме решение да приемем в дома ви другарка за Клара и тъй като много добре знам, че вие много държите дъщеря ви да е заобиколена само от добри и благородни хора, насочих вниманието си към това малко швейцарче, надявайки се в дома ви да влезе едно от онези същества, за които толкова съм чела, които са израсли сред чиста планинска атмосфера и минават през живота, така да се каже, без да се докосват до земята.

— Аз смятам обаче — отбеляза сухо господин Зеземан, — че дори швейцарските деца се докосват до земята, когато искат да отидат някъде. Иначе щяха да имат крила вместо крака.

— О, господин Зеземан, сигурна съм, че ме разбирате — продължи все така тържествено госпожицата. — Говоря за хората, които живеят в онези чисти планински селца и са известни с възвишените си души.

— Как би могла да общува моята Клара с една възвишена душа, госпожице Ротенмайер?

— Не, господин Зеземан, аз не се шегувам, работата е по-сериозна, отколкото си мислите. Измамиха ме, разбирате ли, ужасно, ужасно ме измамиха!

— И кое е толкова ужасно? Не бих казал, че детето изглежда страшно — отбеляза спокойно господин Зеземан.

— Ще ви кажа само едно, господине, само едно: не можете да си представите с какви животни и хора насели къщата ви това дете! Попитайте господин кандидата!

— Животни ли? Как да разбирам това, госпожице Ротенмайер?

— И аз не мога да го разбера. Цялото поведение на това същество е неразбираемо, ако, разбира се, не се вземе предвид, че страда от пристъпи на безумие!

Дотук господин Зеземан не смяташе работата за сериозна, но пристъпи на безумие? Това можеше да има сериозни последствия за дъщеря му! Той огледа внимателно госпожица Ротенмайер, защото първо трябваше да се увери, че самата тя не е засегната от това страдание. В този миг вратата се отвори и Себастиян съобщи за идването на домашния учител.