Йоханна Спири - Хайди

Хайди дръпна халката на камбанката, Себастиян отвори вратата и щом я видя, извика сърдито:

— Бързо! Бързо!

Хайди веднага се мушна вътре и прислужникът затръшна вратата под носа на момчето; всъщност, той изобщо не го беше забелязал.

— Бързо, мамзел, бързо! — продължи настойчиво Себастиян. — Вървете веднага в трапезарията, защото всички отдавна са седнали на масата. Госпожица Ротенмайер се е надула като заредено оръдие. Как можахте да избягате така, мамзел?

Когато Хайди влезе в трапезарията, госпожица Ротенмайер дори не вдигна очи. Клара не каза нищо и в стаята надвисна злокобна тишина. Себастиян намести креслото на Хайди и когато момиченцето се настани на мястото си, госпожицата заговори със строго лице и тържествен тон:

— Аделхайд, после ще си поговоря пак с теб, но сега трябва да ти кажа едно: ти се държа много невъзпитано и заслужаваш наказание. Как си позволяваш да напускаш къщата, без да кажеш къде отиваш, без изобщо да споменеш пред някого, че излизаш? И къде се скиташ до късна вечер? Държанието ти е във висша степен неприлично!

— Мяу! — прозвуча вместо отговор.

Сега вече гневът на дамата избухна с пълна сила:

— Какви са тези звуци, Аделхайд! — извика възмутено тя. — Как смееш да си правиш такива шеги с мен след всичко, което извърши днес? Дръж се прилично, чуваш ли!

— Аз не съм… — започна Хайди и в този миг мяукането се повтори:

— Мяу! Мяу!

Себастиян шумно тръсна таблата на масата и изскочи навън.

— Достатъчно! — поиска да извика госпожица Ротенмайер, но гласът й пресекваше от възбуда. — Стани и напусни стаята.

Уплашена, Хайди скочи от стола си и отново се опита да обясни:

— Но аз не съм…

— Мяу! Мяу! Мяу!

— О, Хайди — намеси се сега и Клара, — не разбираш ли, че ядосваш госпожица Ротенмайер, защо продължаваш да мяукаш?

— Не съм аз! Котенцата мяукат — обясни най-после Хайди.

— Как? Какво? Котки? Малки котенца? — изпищя госпожица Ротенмайер. — Себастиян! Тинете! Намерете ужасните гадинки и ги махнете оттук! — С тези думи дамата се втурна като обезумяла в учебната стая, затръшна след себе си вратата и за по-сигурно пусна резето, защото за госпожица Ротенмайер нямаше нищо по-ужасно от малки котенца.

Себастиян стоеше пред вратата на трапезарията, но влезе едва когато се насмя до насита. Докато обслужваше Хайди, той бе видял една котешка главица да наднича от джоба й и беше предвидил представлението, което изнесе госпожица Ротенмайер. Напуши го такъв смях, че отново остави таблата на масата и избяга от стаята. Когато най-после се овладя, той се върна в трапезарията, а през това време виковете за помощ на ужасената икономка вече бяха заглъхнали. В трапезарията цареше тишина; котенцата се бяха сгушили в скута на Клара, Хайди беше коленичила на пода пред креслото й и двете нежно милваха гладката им козина.

— Себастиян — обърна се с усмивка Клара към влезлия прислужник, — имаме нужда от вашата помощ. Намерете подходящо място за котенцата, за да не ги вижда госпожица Ротенмайер. Тя се бои от тях и не ги иска вкъщи. Ние с Хайди обаче сме решени да задържим тези мили животинки и ти ще ни ги носиш винаги, когато сме сами. Къде би могъл да ги скриеш?

— Ще се оправя, госпожице Клара, не се тревожете — отвърна с готовност Себастиян. — Ще им направя удобна постеля в най-голямата кошница и ще я скрия някъде, където плашливата дама няма да я намери. Разчитайте на мен! — Себастиян веднага се зае да изпълни поръчението, без да престава да се смее.

„Шегата тепърва започва!“ — мислеше си той. Защото Себастиян винаги се радваше, когато госпожица Ротенмайер започнеше да се вълнува.

След доста време, едва когато дойде часът за лягане, госпожица Ротенмайер открехна вратата на учебната стая и попита през тесния процеп:

— Отстранени ли са отвратителните котки?

— Да, разбира се! — извика в отговор Себастиян, който усърдно шеташе в трапезарията, очаквайки този въпрос. После грабна котенцата от скута на Клара и изчезна в тъмния коридор.

Поучителната проповед, която госпожица Ротенмайер беше подготвила за Хайди, бе отложена за следващия ден, защото дамата се чувстваше твърде изтощена след всички преживени вълнения. Без да иска, Хайди я беше разгневила до крайност, после пък я бе уплашила до смърт. Госпожицата не каза нито дума и се оттегли в стаята си. Клара и Хайди я последваха в чудесно настроение. Котенцата им бяха на сигурно място.