Йоханна Спири - Хайди

Госпожица Ротенмайер остана като втрещена на мястото си, но бързо се овладя и хукна да я догони. Трябваше да уговори още много неща с Дете, ако детето наистина щеше да остане при Клара. По всичко личеше, че тази нахална личност е твърдо решена да им го натрапи.

Хайди остана на мястото си до вратата, където стоеше от самото начало. Дотогава Клара само наблюдаваше събитията от креслото си, без да се намесва. Сега обаче махна с ръка на Хайди:

— Ела тук!

Хайди пристъпи към инвалидния стол.

— Как предпочиташ да се казваш, Хайди или Аделхайд?

— Казвам се само Хайди и толкова — гласеше решителният отговор.

— Аз ще те наричам Хайди — отговори с усмивка Клара. — Името ми харесва и ти отива, макар че никога досега не съм го чувала, нито пък съм виждала дете, което да изглежда като теб. Винаги ли си имала такава къса, къдрава коса?

— Да, така мисля — отговори кратко Хайди.

— Радваш ли се, че си дошла във Франкфурт? — продължи да разпитва Клара.

— Не. Още утре ще си отида вкъщи и ще занеса на баба меки бели хлебчета — обясни възбудено Хайди.

— Ама ти наистина си смешно дете! — повиши глас Клара. — Доведоха те във Франкфурт специално, за да останеш при мен и да учим заедно. Знаеш ли, струва ми се, че ще си живеем много весело, особено след като изобщо не знаеш да четеш. Така уроците ми ще станат най-после интересни. Всяка сутрин в десет часа у дома идва учител и се занимаваме до два часа след обед, а това е много време. Понякога учителят приближава книгата до лицето си, сякаш изведнъж е станал късоглед, само че аз знам, че всъщност се прозява. А госпожица Ротенмайер изважда голямата си носна кърпа и закрива с нея лицето си, сякаш е много трогната от онова, което четем в момента; но аз и за нея знам, че се е уморила и се прозява. На мен обаче не ми е позволено да се прозявам, защото ако се прозина дори един-единствен път, госпожица Ротенмайер веднага отива да донесе рибеното масло и заявява, че пак съм отслабнала. А рибеното масло е най-ужасното нещо на света, повярвай ми, затова предпочитам да преглъщам прозевките си. Сигурна съм, че сега ще стане много по-забавно, защото ще мога да присъствам, когато господин кандидатът те учи да четеш.

Хайди със съмнение поклати глава.

— О, Хайди, разбира се, че трябва да се научиш да четеш. Всички хора трябва да знаят да четат, а и господин кандидатът е много добър, той никога не се сърди и подробно обяснява всичко. Само че когато обяснява, ти няма да разбереш почти нищо. Най-добре е обаче да си мълчиш и да не му задаваш въпроси, защото ще се заплете в обясненията си и няма да проумееш съвсем нищичко. По-късно, когато си го прочетеш сама и го научиш, ще разбереш какво е искал да каже.

След малко в стаята се върна госпожица Ротенмайер. Тя не беше успяла да настигне Дете и все още беше развълнувана от внезапното й тръгване. Струваше й се наложително да й обясни с най-големи подробности по кои точки Дете изобщо не е спазила уговорката им, и тъй като не знаеше какво би трябвало да направи, за да се откаже от малката, тя се развълнува още повече, защото сама беше предизвикала цялата тази бъркотия.

Госпожицата се разхождаше нервно от кабинета до трапезарията и обратно, и дори наруга Себастиян, който замислено оглеждаше с кръглите си очи наредената за вечеря маса, за да установи дали нещо не липсва.

— Утре се отдайте на великите си мисли! Сега се постарайте най-после да получим вечерята си!

С тези думи госпожица Ротенмайер мина покрай Себастиян и повика Тинете с толкова нелюбезен тон, че прислужницата дотича с много по-тихи стъпки от обикновено. Ала застана пред нея с обичайното си подигравателно изражение и икономката едва се овладя да не избухне.

— Приведете стаята на новодошлата в пълен ред, Тинете — проговори тя. — Всъщност всичко е готово, трябва само да избършете праха от мебелите.

— Ще се постарая — промърмори иронично Тинете и излезе.

През това време Себастиян с трясък разтвори двойните врати към кабинета, защото също беше сърдит, но не се осмеляваше да излее гнева си в присъствието на госпожица Ротенмайер. Затова влезе с отмерени крачки в учебната стая, за да придвижи стола на госпожица Клара до масата. Хайди застана пред него и се загледа в лицето му. Себастиян не можа да се сдържи и избухна:

— Е, какво толкова интересно има в мен? — Нямаше да говори толкова рязко, ако беше забелязал госпожица Ротенмайер, която тъкмо влизаше от другата врата и чу безгрижния отговор на Хайди.