Йоханна Спири - Хайди

— Млъкни! — изрева Йохи и очите му засвяткаха гневно. — Вземи детето и го развали, щом така си решила! И никога вече не се мяркайте пред очите ми! Не искам да видя как си нагласила детето с глупава шапка с перо и си го научила да дрънка като теб.

Старецът се обърна и излезе с големи крачки навън.

— Защо разсърди дядо? — попита укорно Хайди и в погледа й пролича неприязън към неканената гостенка.

— Ще му мине — отговори небрежно Дете. — Сега обаче трябва да побързаме. Къде ти са дрехите?

— Няма да дойда — каза сърдито Хайди.

— Какви ги говориш? — ядоса се още повече лелята, ала бързо промени тона като се мъчеше да изглежда любезна: — Хайде, хайде, и ти не разбираш нищо. Ще живееш толкова добре, колкото изобщо не можеш да си представиш. — Тя отвори долапа, извади нещата на Хайди и ги събра в един вързоп. — Хайде, вземи си и шапката, макар че никак не я харесвам, и я сложи на главата си. Време е да вървим!

— Няма да дойда — повтори Хайди.

— Я не ставай глупава и упорита като коза! От тях ли се научи да се държиш така? Разбери най-после: дядо ти е сърдит, нали сама чу как каза да не му се мяркаме повече пред очите. Той иска ти да тръгнеш с мен, затова не го ядосвай още повече. Знаеш ли колко е хубаво във Франкфурт и колко нови неща ще видиш! А пък ако не ти хареса, можеш да се върнеш обратно, дотогава дядо ти със сигурност ще се е усмирил.

— Мога ли да се върна още тази вечер? — попита Хайди.

— О, стига, хайде да тръгваме! Нали ти казах, можеш да се върнеш, когато поискаш. Днес ще слезем в Майенфелд, а утре сутринта ще се качим на влака, ще видиш колко бързо се пътува с него, сякаш летиш.

Леля Дете сви вързопа под мишница и улови детето за ръка. Скоро двете заслизаха надолу по склона.

Тъй като още не беше настъпило време за паша, Петер продължаваше да ходи на училище или поне трябваше да ходи, но понякога си даваше ваканция, защото си знаеше, че няма полза от учене, по-добре беше да пообиколи малко из гората и да събере дърва за огъня. Така че той тъкмо се показа иззад колибата, доволен от успеха на днешната си експедиция, понесъл на гръб цял сноп дълги, дебели лешникови клони. Ала изведнъж спря стреснато и се загледа в двете фигури, които слизаха насреща му. Мина доста време, преди да проговори:

— Къде си тръгнала?

— Трябва набързо да отида до Франкфурт с леля Дете — отвърна Хайди. — Но първо ще вляза за малко при баба, защото не съм я виждала отдавна.

— Не, не, в никакъв случай, и без това закъсняваме — намеси се сърдито Дете и хвана здраво ръката на Хайди. — Ще влезеш да я видиш, когато се върнеш. Тръгвай най-после! — И тя задърпа Хайди след себе си, стискайки още по-здраво ръката й, защото се боеше, че ако малката влезе вътре, отново ще поиска да си остане в планината и бабата ще застане на нейна страна.

Петер влетя в къщурката като хала и тресна целия сноп клони на пода с такава сила, че старите дъски затрепериха, а бабата изтърва чекръка. Но Петер трябваше да си излее гнева по някакъв начин.

— Какво става? Какво става? — провикна се с плачлив глас бабата.

Майка му, която седеше до масата, попита, също уплашена:

— Какво ти е, Петер? Защо си толкова сърдит?

— Защото тя ни взе Хайди — обясни Петер.

— Кой? Кой? Къде я отведе? — попита още по-уплашено бабата. Тя веднага беше отгатнала за какво става дума, защото дъщеря й беше разказала, че е видяла как Дете се изкачва по пътеката към къщата на Алпиеца Йохи. Разтреперана, бабата отвори прозореца и се провикна умолително: — Дете, Дете, не ни вземай детето! Не ни вземай Хайди!

Двете пътнички чуха треперещия старчески глас, но Дете стисна още по-здраво ръката на детето и хукна като подгонена надолу по склона.

Хайди отново се задърпа и извика:

— Баба ме вика, трябва да ида при нея!

Само че точно това не искаше лелята. Все пак тя се опита да умири детето и му повтори, че трябва да бързат, за да не закъснеят и че утре ще продължат пътя си с влака, освен това била сигурна, че Хайди много ще хареса Франкфурт, и никога няма да поиска да си тръгне оттам. А пък ако толкова искала да се върне, нека първо отидели във Франкфурт да изберат нещо хубаво за бабата, за да я зарадват. Това беше нещо ново за Хайди и мисълта да донесе някакъв подарък на бабата й хареса. Така малката затича, без да се противи повече.

— Какво ли да купя на баба? — попита след малко детето.

— Нещо хубаво — отговори Дете. — Например меки бели хлебчета, те най-много ще й харесат: нали вече не може да дъвче твърдия черен хляб.