Йоханна Спири - Хайди

— Защо си мислела, че ще настъпи промяна, бабо? — попита заинтересовано Хайди.

— Исках да кажа, че очаквах да се научи да чете — отговори бабата. — Време му е. Ей там, на лавицата, имам един стар молитвеник. В него има много хубави песни. Толкова отдавна не съм ги чувала, че забравих думите. Надявах се, че Петер ще почне да ми ги чете на глас, когато вечер седим до огъня. Но той не може да се научи. Много му е трудно.

— Май трябва да запаля лампата, защото започва да се стъмва — обади се майката на Петер, която през цялото време беше кърпила усърдно. — И за мен следобедът мина, без да го усетя.

Като чу това, Хайди скочи от столчето си, протегна бързо ръка и рече:

— Лека нощ, бабо, трябва веднага да си тръгвам, защото става тъмно. — След това подаде ръка на Петер и майка му и се запъти към вратата.

Бабата се провикна загрижено:

— Чакай, чакай, Хайди! Не можеш да си тръгнеш сама, Петер ще дойде с теб. И да внимаваш за детето, момче, гледай да не падне и не се спирайте на едно място, за да не замръзнете, чуваш ли? Ами има ли си дебел шал?

— Нямам никакъв шал — извика весело Хайди. — Но не ми и трябва, защото няма да замръзна. — Тя изскочи толкова бързо през вратата, че Петер се затича да я настигне.

Ала бабата отново извика подире им:

— Тичай след тях, Бригите, тичай, нощта е толкова студена, че детето ще замръзне! Вземи моя шал, тичай бързо, чуваш ли!

Бригите я послуша. Децата едва бяха направили няколко крачки по пътеката, когато видяха Йохи, спускащ се с енергични крачки по склона, и спряха да го изчакат.

— Браво, Хайди, удържа на думата си! — усмихна се той, уви отново детето в дебелия чувал, взе го на ръце и тръгна нагоре по пътеката.

Бригите не повярва на очите си, когато старецът загърна така грижливо внучката си и я понесе към хижата. Двамата с Петер бързо се прибраха на топло и Бригите незабавно разказа на бабата какво е видяла, без да крие учудването си. Старицата също остана смаяна и на няколко пъти повтори:

— Слава на Бога! Нему дължим благодарност, че Йохи се държи така с детето! Дано пак го доведе у нас, толкова ми беше хубаво с него! Какво добро сърце има само и как весело умее да разказва! — Чак докато си легна, бабата повтаряше: — Дано само да дойде пак! Ето че отново имам нещо на света, на което да се радвам.

Бригите всеки път се съгласяваше с нея, а пък Петер кимаше в знак на съгласие и се усмихваше доволен:

— Нали ви казвах…

През това време, увитата в чувала Хайди не оставяше дядо си на мира. Все питаше нещо, ала гласецът й не можеше да проникне през дебелата завивка и старецът не разбираше нито дума.

— Почакай малко — каза й накрая той. — Ще говорим, като се приберем вкъщи.

Щом влязоха в хижата, Хайди се освободи от завивката и заговори веднага:

— Дядо, утре трябва да вземеш чук и пирони и да заковеш здраво капака на прозореца, защото е счупен.

— Трябва ли? Така значи! Кой ти каза това? — попита строго Йохи.

— Никой не ми го е казал, сама се сетих — отвърна Хайди. — Къщата е стара и бабата се страхува, че ще се срути над главите им. Освен това пред очите й е тъмно. Само си помисли колко е тъжно да си винаги на тъмно и все да те е страх! Утре ще отидем и ще й помогнем, нали, дядо?

Хайди се сгуши в дядо си и го загледа умолително.

— Да, Хайди! Утре ще отидем. Не бива да оставим къщата да се срути.

Детето толкова се зарадва, че заподскача като козичка из цялата стая, като непрекъснато повтаряше:

— Утре ще отидем! Утре ще отидем!

Дядото изпълни обещанието си. Следващия следобед двамата повториха чудесното пътуване с шейната. Както и предишния ден, старецът остави детето пред вратата на старата колиба и рече:

— Влез сега вътре, а щом започне да се смрачава, излез на пътеката! — После прибра чувала в шейната и започна да обикаля къщурката.

Хайди едва бе влязла в стаичката и бабата се провикна от ъгъла си:

— Детето дойде! Детето дойде! — Тя толкова се зарадва, че спря чекръка и протегна двете си ръце към момиченцето.

Хайди изтича при бабата, седна на столче до нея, и започна весело да говори. Изведнъж къщата се разтърси от силни удари. Бабата се уплаши, че ей сега покривът ще рухне над главите им. Но Хайди я успокои, че дядо й кове нещо с чука, защото иска да поправи къщата.

— Какво говориш, Хайди? Нима е възможно такова нещо? Значи добрият Бог не ни е забравил! — развълнува се още повече бабата. — Чу ли какво каза детето, Бригите? Излез навън и ако това наистина е Алпиеца Йохи, покани го да влезе за малко, за да мога да му благодаря.