Радка Александрова - При чудаците на Атеналп

„Къде се намират? Тук да не е игрище?“ — ядоса се капитанът и изведнъж реши да ги приспи до един. Това му осигуряваше, веднъж — пълно спокойствие и, втори път — предпазване от усложнения. Ами ако Ежко и чичо Кенгур наистина се опитат да пренесат в ракетата Тигъра и чудаците се възпротивят?… Да, просто се налага да ги приспи за известно време. Бързо отключи аптечката, преброи хапчетата за сън, скри ги в горното джобче на дрехата си и излезе от кабината.

Този път питомците му го посрещнаха с мрачно мълчание, никой не запита какво ще правят по-нататък, измислил ли е нещо. Капитан Хорс се престори, че не забеляза общото настроение — застана по средата на кадифената пътечка, усмихна се бодро и започна:

— Предлагам да похапнем и да се повеселим. Искам никой да не смята, че сме пленници! Още малко търпение и всичко ще се оправи. Приготвил съм ви едни хапчета. Те имат чудно свойство. Ежко, заповядай! Ще видиш как нервите ти ще се отпуснат…

Ежко взе хапчето и галантно го подаде на жена си. Щом го глътна, Ежка изръкопляска:

— Ей, че ми е весело!…

Леля Котана отвори хладилника и взе да подрежда закуските. Врабчетата се спуснаха да й помагат. Останалите също се разшетаха. Само красивата Белка не вземаше участие — излегнала се на креслото, тя правеше очите си пред малкото огледалце.

— Хайде, стани да разлееш сиропа! — сгълча я леля Котана. — Ония долу и така ще те харесат.

Госпожица Белка се прозя, стана с мъка от креслото и бавно изпълни нареждането на леля Котана.

Веселбата не трая дълго. Когато всички се унесоха в дълбок сън, капитан Хорс натисна копчетата, та креслата да се превърнат в легла, зави пътниците с копринените одеяла и забърза към библиотеката.

Най-после пълна тишина! Той свали от рафтовете дебелите книги, подреди ги по специалност и почна да ги прелиства. Въздействието на хапчетата щеше да трае пет денонощия — колкото и сънят на господин Тигър. Но ще му стигне ли това време да намери изход от тежкото положение?… Длъжен е! И като командир, и като учен, и като пратеник на Земята!…

Много нещо прехвърли, додето открие книгата, която можеше да му помогне. Въз основа на научни хипотези тя описваше живота на Атеналп. Прочете я от край до край и подчерта дебело по-важните места.

Изведнъж му се стори, че чува стъпки. На кого ли може да са? Всички пътници спят дълбоко… Ами ако някой от чудаците се е вмъкнал в кораба!? Той настръхна — стъпките продължаваха. Рязко се обърна и за свое най-голямо учудване видя пред себе си Зорничка.

Маймунката го гледаше с виновна усмивка.

— Ти?! Какво правиш тук? Защо не спиш!?

— Не ми се сърди, чичо Хорс. Аз не глътнах хапчето, скрих го под езика си.

— Не само че ти се сърдя, но и ще те накажа! — изгледа я строго той.

Зорничка наведе глава смутено.

— Искам да ти помогна!

— Да ми помогнеш? Ти?! На мене?!

— Да, вече зная как.

Командирът потули усмивката си, помъчи се да стане сериозен.

— Слушай, маймунке, най-добре ще направиш, ако кротко приседнеш ей в онова ъгълче. — И той й подаде една изпъстрена с картинки книжка.

Обаче Зорничка не мръдна от мястото си.

— Само две думички, чичо Хорс!

— Добре, казвай, каквото има да казваш.

— Капитане — подзе непокорницата, — нали тукашните жители повтарят всичко, което им кажеш и направиш?

— Да, така е, за съжаление.

— Та това е чудесно!

— Ха! — смая се командирът. — Питай господин Тигър колко е чудесно… Я ме остави на мира, имам много работа!

— Но аз искам да сляза долу. И ако не ме пуснеш, ще избягам! — заплаши го маймунката.

— И какво ще направиш, като избягаш? Много съм любопитен.

— Ще изпея на чудаците една песен, ще танцувам, ще им покажа малко фокуси…

— Чакай, чакай — прекъсна я живо Хорс. — Ти наистина ме подсещаш за нещо. Да, наистина, щом повтарят всичко — значи, ще повторят и добрите дела. Та това е вече изход! И какви славни чудеса могат да се извършат тук през тези две години! На колко истини можем да ги научим!… Дай си лапичката, умнице! Сядай до мене да обмислим всичко!

— Да събудя ли останалите? Защо да не зарадваме и тях? — помоли се Зорничка.

— Добре би било, но как? Не трябваше да давам сънотворното, голяма грешка направих… Нищо, като се събудят след пет денонощия, каквито са ми разбрани и трудолюбиви, бързо ще наваксаме. Ще има работа за всички — и за госпожицата, Ежка, и за мъничките Врабчета. А сега предлагам да вървим.

— Аз съм готова, капитан Хорс!

Командирът придърпа нетърпеливата маймунка зад гърба си и натисна бутона за стълбичките.