Радка Александрова: При чудаците на Атеналп

Пътниците се спуснаха да го изпращат; вече никой не мислеше за речи, цветя и подаръци.

Новият пратеник слезе по стълбите и стъпи върху сребристия пясък. И той затаи дъх от изненада, когато видя отблизо посрещачите. Помисли си: „Тия пък какви са? Хора или играчки? Я Да ги разгледам по-добре!“ — И с твърди крачки тръгна към редиците.

— Вижте какво — започна направо господин Тигър, — имате гости от Земята.

— Вижте какво, имате гости от Земята — повториха те дословно.

— Хайде, без шеги! Ние сме гости от Земята, а не вие!

— Хайде, без шеги! Ние сме гости от Земята, а не вие! — върнаха му ония без изменения.

Господин Тигър ги изгледа вбесено. Идеше му да се размаха, че да им даде да се разберат, но изведнъж се сети за думите на Ежко и продължи, като скърцаше със зъби:

— Ние идваме с мирни намерения.

— Ние идваме с мирни намерения.

— Ама, слушайте! Почвам да губя търпение!

— Ама, слушайте! Почвам да губя търпение!

Пред очите на земния пратеник се спусна тъмна завеса. Забравил за миг къде се намира, той замахна и със страшна сила стовари лапа по триъгълната глава на първия от редиците. Мъглата съвсем, се сгъсти пред очите му, защото мигновено една ръка се протегна и също му нанесе силна плесница. Останал без дъх от болка и обида, господин Тигър почна да раздава удари наляво и надясно, нагоре и надолу, да хапе и да ръмжи. Но боят не продължи дълго: ударите се връщаха върху него с математическа точност и след минута той вече лежеше безжизнен на пясъчната поляна.

— Убиха го! — пръв извика чичо Кенгур и закри очите си.

Тигърът е убит!

В кораба настана суматоха.

Леля Котана започна да проклина часа, в който пуснаха господин Тигър да слезе. Прегърнати, Ежка и Белка не сваляха очи от командира. Само той изглеждаше спокоен: беше се замислил за нещо си.

— Бедният Тигър! — проточи леля Котана. — Предчувствието не го излъга. Първата жертва! Не биваше да го пускаме, не биваше!

— Отворете! — дращеше яростно по вратата Ежко. — Погубиха приятеля ни, искам да отмъстя на похитителите!

— Не го слушайте! — задърпа го назад за бодлите жена му Ежка. — Къде е тръгнал!? Господин Тигър е ерген, а той… Не мислиш за мене, таралеж такъв!

Леля Котана дълбоко въздъхна:

— Колко пъти сме го предупреждавали да не налита на бой! Не отбира от дума.

— Тигърът не е убит!

В настъпилата тишина капитан Хорс внимателно подреди книгите си, изправи се с цял ръст и повтори сухо:

— Тигърът е жив!

Никой не повярва, всички си помислиха, че говори така само за да пресече паниката.

— Но той лежи проснат на поляната и не диша — обади се маймунката Зорничка.

— Нали видяхме със собствените си очи…

— Няма смисъл да се залъгваме!

— Господин Тигър отново ще бъде между нас! — заяви тържествено командирът. — В това съм повече от сигурен. Той ще спи пет денонощия и ще се събуди невредим. Мога да ви го обясня научно, но няма да ме разберете. Затова ще си послужа с пример: представете си, че ви се наложи да принесете сто тона въглища за съвсем кратък срок. Да речем, за половин час. Е, как ще се чувствате след това, няма ли да заспите непробудно?

— Та толкова ли са им тежки ударите? — изгледа го недоверчиво Ежко.

Хорс се усмихна.

— Господин Тигър ще ви каже.

— Видя ли! А ти искаше да им отмъщаваш! — Ежка вплете нежно бодлите си в тия на мъжа си.

— Казах ви да се измитаме, но вие… Вече е ясно — бият!

— Не може, лельо Котано. Връщане на Земята — чак след две години в точно определен ден. Това тук не е такси — качваш се и слизаш, когато поискаш. Ясно ли е на всички? — изгледа ги подред командирът.

— Добре се подредихме!

— Две години затвор! Ще пукнем от скука в тоя космически кораб.

— Да почакаме, докато господин Тигър се събуди. Прибираме го и… дим да ни няма. По пътя ще му мислим…

Командирът ги остави да умуват и влезе в кабината. Искаше спокойно да разсъди върху новосъздалото се положение, да изработи план за бъдещите действия. Прави са животните! Две години в тая тясна килия — значи, всички да се поболеят. Дали да не опита още веднъж при чудаците с добро?

Той се помъчи да си припомни всичко, което беше чел за Атеналп. Пак книгите щяха да му помогнат.

На вратата се почука. Беше леля Котана. Канеше го да похапне нещо. Капитан Хорс махна с досада и лелята побърза да затвори. Но веднага след нея в кабината нахълтаха трите Врабчета. Те пък искаха да потърсят приказки в библиотеката. Какво да ги прави — разреши им. Нещо повече — сам им прочете приказка. Изобщо нямаше никакво спокойствие. Възбудените гласове на пътниците пробиваха тапицираната с кожа вратичка, пречеха му да се съсредоточи. Чу се ясно как Ежко предлага да се смъкнат вкупом долу и да приберат господин Тигър. Било недостойно да го оставят цели пет денонощия сам и безпомощен на чуждата земя. „Никакво слизане!“ — писнаха в хор Ежка и Белка и шумът стана още по-непоносим.