Радка Александрова: При чудаците на Атеналп

— Извинявай, но аз още се интересувам от онова — каза той. — Не ме смятай за тъпа глава. Просто искам видимо да си представя нещата. Значи, пристигат тук някои си преди нас, преди много–много години, и заварват местните без разум. Започват да ги използват, както навремето робите. Но работата е там, че чудаците повтарят всичко, без всъщност да разбират какво вършат. И им пълнят безплатно космическите кораби със злато и скъпоценни камъни… Чудовищна сметка! Толкова се радвам, че им я обърка!

Разговорът на двамата приятели се прекъсна от госпожица Белка. Тя дотича с развълнувано лице.

— Говорят, че ще се връщаме на Земята? Вярно ли е?

— Не се ли радваш? — на свой ред я запита командирът.

— Да си призная — не. Точно сега тук започна да става интересно.

— Така е, но времето ни изтича и ние трябва да се приготвим за далечния път.

Изведнъж край вратата се чу шум. Влязоха трима чудаци. Те носеха в триъгълните си шапки скъпоценности. Приближиха до Оранжевия, поклониха му се и изсипаха скъпоценностите пред краката му. С бавни движения той започна да кичи гостите поред, не забрави и малките Врабчета. Огърлиците, гривните, обиците засвяткаха по тях с разноцветни пламъци. И всички заръкопляскаха… След това владетелят на Атеналп приближи капитана и преви дългото си тяло — поднесе му една златна диадема, украсена в средата с чудесен светлосин камък.

— Стари приятелю — рече той, — предай това украшение на най-доброто момиче на Земята!

— На най-доброто ли? Та то е тук сред нас — усмихна се командирът и хвана Зорничка за ръката. — Нейната смелост, нейната обич и благородство — без тях свободата нямаше да се роди!

С диадемата върху главата си, нашата Зорничка изведнъж заприлича на принцеса. Чудаците започнаха да пеят песента за Земята…

На края леля Котана предложи да му дръпнат едно хорце. Пъстрата редица премина през залите на червения замък и се заизвива около новата къща. Веселбата продължи до късна нощ.

На другия ден, преди да се качат в кораба, земните пътници се сбогуваха поотделно с всички чудаци и с Оранжевия човек. Малките Врабчета напълниха човчиците си със сребрист пясък и последни затичаха по стълбичката.

Скупчени на вратичката, пътниците дълго махаха надолу. Обаче този път железните ръце на чудаците не им отвръщаха по същия начин — те хвърляха по тях цветя… И ето, вече всички са по местата си. Командирът провери здравословното състояние на всеки един и чак тогава се запъти към кабината си. Преди да отвори тапицираната вратичка, Ежка го спря:

— Искам да те запитам нещо. Не можах да разбера, защо тукашната земя се нарича Атеналп?

Капитан Хорс се усмихна добродушно и каза:

— Прочети буквите отзад напред и ще разбереш защо!

Издание:

Радка Александрова. При чудаците от Атеналп

Българска. Първо издание

Издателство „Български писател“, София, 1976

Редактор: Любен Петков

Коректор: Добрина Имова

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/27652

Последна корекция: 9 май 2013 в 07:03