Джеймз Бари - Питър Пан

На Хук бе добре известно, че това е обичайният начин за водене на война; и той не може да очаква да бъде извинен, че не е спазил този боен обичай, защото не го е знаел.

Пиканините, от своя страна, вярваха абсолютно на неговата чест и всичките им действия през нощта бяха в пълен контраст с неговата тактика. Те не пропуснаха нито един от бойните похвати, свързани с доброто име на тяхното племе. Благодарение на острите си сетива, които предизвикват възхищение и отчаяние у цивилизованите хора, още в момента, когато един пират стъпи на сухо клонче, червенокожите разбраха, че цялата пиратска банда е слязла на острова. За невероятно кратко време прерийните вълци започнаха да вият. Всеки метър от местността между мястото, където Хук бе събрал хората си, и подземната къща бе безшумно претърсен от червенокожите бойци, които бяха обули мокасините си наопаки — с петата напред. Те откриха само едно хълмче с поток край него; явно бе, че Хук нямаше друга възможност: той ще трябва да се спре тук ида чака момента преди зазоряване. Тъй като всичко бе обмислено с почти дяволска хитрост, бойцитеот главния отряд на червенокожите се загърнаха с одеялата си и по най-муден начин — това те считат за връх на мъжеството — приклекнаха над подземната къщичка в очакване на момента, когато хладнокръвно ще започнат да нанасят смъртоносни удари на враговете.

Тук именно вероломният Хук завари доверчивите диваци, които макар и напълно будни, мечтаеха за изтънчените мъчения, на които щяха да го подложат, когато се развидели. От това, което по-късно разказваха някои от оцелелите от клането индиански разузнавачи, изглежда, че Хук дори не се бе спрял на възвишението, макар че в сивата светлина преди развиделяване той не може да не го е видял. Като че ли през проницателния му ум изобщо не е минавала мисълта да спре и да чака да ги нападнат; дори не спрял, да изчака докато измине нощта; пиратите продължавали да вървят шумно с единствената цел да нападнат червенокожите. Какво можеха да направят смаяните разузнавачи — те бяха майстори на всички военни хитрости с изключение на гази, която сега прилагаше Хук — освен да подтичват безпомощно след него; така неизбежно трябваше да излязат на открито, надавайки през всичкото време жален вълчи вой.

Около Тигрова Лилия седяха десетина от най-храбрите й бойци. Те изведнъж видяха лукавите пирати, които се спущаха към тях. Падна от очите им булото, през което виждаха бъдещата си победа. Явно бе, че няма да изтезават завързани на кол бледолики. За тях сега се откриваше пътят към щастливите ловни полета. Разбираха това, но като истински синове на бащите си, те изпълниха дълга си. Дори тогава, ако бяха скочили бързо на крака, те биха имали време да се наредят във фаланга, която мъчно може да се разбие; но обичаите на тяхната раса им забраняваха да постъпват така. Писано е, че благодарният дивак никога не трябва да се показва изненадан пред бели хора. Колкото и страшно да е било за тях внезапното появяване на пиратите, те останаха за миг неподвижни, без мускул да трепне по лицето им — сякаш врагът бе дошъл по тяхна покана. Едва след като храбро спазиха обичая, те грабнаха оръжията си и бойните им викове процепиха въздуха; но сега вече беше много късно.

Не е наша задача да описваме сблъскването, което беше повече клане, отколкото битка. Така загина цветът на пиканинското племе. Но и червенокожите отмъстиха за смъртта на падналите бойци: заедно с Мършавия Вълк загина и Алф Мейсън, който вече няма да всява страх у хората в Карибско море; между онези, които паднаха, бяха Джо Скаури, Час Търли и алзасецът Фогърти. Търли падна от томахавката на страшната Пантера, който заедно с Тигровата Лилия и малка част от племето най-после успя да си пробие път между редиците на пиратите.

На историците се пада да решат доколко Хук може да бъде упрекнат за своята тактика в този случай. Ако беше чакал на възвишението до подходящия час, той и хората му вероятно щяха да бъдат изклани; и когато преценяваме постъпката му, редно е да вземем и това пред вид. Но може би той трябваше да съобщи на червенокожите, че има намерение да приложи нова тактика. Но ако 6e направил такова предупреждение, нямаше да може да ги изненада и нямаше да има полза от своя нов начин на воюване. Явно е, че решението на въпроса е свързано с много трудности. Но макар и неохотно, не можем да не се възхищаваме от ума, който роди този смел план и от мрачния гений, с който той бе приложен.