Тери Пратчет - Джони и бомбата

На него не му даваха да гледа филми на ужасите.

— Не. Цял труп — не — съгласи се Бигмак.

Йонеса отстъпи назад.

— Аз съм чувал, че била пъхнала главата си във фурната — обади се Йонеса. — Кофти работа.

— Кофти ли?

— Фурната била микровълнова. Схващате ли? Ако сложиш…

— Млъквай бе! — сряза го Йонеса.

— Аз пък съм чувал, че била страхотно, ама страхотно богата — обади се Бигмак.

— Направо се ринела в мангизи — додаде Клатето.

— Вижте какво, аз… аз просто ще я закарам в гаража на дядо — предложи Джони.

— Не разбирам защо трябва да го правим — обади се Йонеса. — Предполага се, че съществуват Социални грижи или нещо такова.

— Той сега почти нищо не държи там. А пък на сутринта…

Е, добре. Утрото беше по-мъдро от вечерта.

— А докато е у вас, можеш да я претършуваш и да видиш няма ли мангизи — предложи Бигмак.

Джони погледна Виноват. Онзи изръмжа.

— Не, предпочитам ръката ми да си е с всичките пръсти — рече той. — Вие идвате с мен. Ако трябва това нещо да го бутам самичък, ще видя зор.

Четвъртото колело скръцна и подскочи, когато той затика количката по улицата.

— Тежичка ми се вижда — обади се Йонеса.

Разнесе се кикот.

— Ами, разправят, че господин Тахион бил много едър мъж…

— Затваряй си плювалника, Бигмак!

Все на мен ще ми се случи — мислеше си Джони, докато шествието се влачеше по улицата. Също като в лотарията, само че НАОПАКИ. Значи, има на небето един голям пръст и той се вмъква през прозореца и те перва по ухото, и вика „Твой ред е… хо-хо-хо!“. Като си станал, си си мислел, че ти предстои най-нормален ден и изведнъж хоп — ти отговаряш за някаква количка, на която едното й колело скърца, и за някакъв съвсем смахнат котарак!

— Ей — обади се Клатето. — Рибата и картофките са още топли.

— К’во?! — възкликна Джони. — Ама ти нейната риба ли ще ядеш?

Клатето се дръпна назад.

— Амии, такова де, що пък не? То срамота да отидат зян…

— Може и да е плюла връз тях — предположи Бигмак. — Буаа!

— Ама тя дори не ги беше развила — оправда се Клатето, ала все пак спря да ги развива.

— Сложи ги в количката. Клати — нареди му Джони.

— Не се сещам къде наоколо продават риба и картофи, увити във вестник — рече Клатето и подхвърли пакета върху купчината в количката. — В „Хонконг Хенри“ не ги увиват във вестник. Откъде ли ги е взела?

Обикновено сутрин сър Джон се будеше в осем и половина, когато икономът му носеше закуската, друг иконом му носеше дрехите, трети иконом имаше за задача да храни Адолф и Сталин при нужда, а четвъртият по принцип беше резервен.

В девет часа идваше секретарят му и му четеше дневната програма.

Тази сутрин обаче секретарят го намери втренчен със странен израз в чинията. Адолф и Сталин доволно си плуваха из аквариума до бюрото.

— Пет различни вида хапчета, бисквити с вкус на мукава и чаша портокалов сок, от които са изцедили всичката радост — рече сър Джон. — Какъв е смисълът да си най-богатият човек на света… А аз все още съм най-богатият човек на света, нали?

— Да, сър Джон.

— Е, какъв е смисълът, когато всичко най-накрая стига до хапчета за закуска? — той почука с пръсти по масата. — Писна ми, чу ли. Кажи на Хиксън да изкара колата.

— Коя кола, сър Джон?

— Бентлито.

— Кое бентли, сър Джон?

— О… някое, на което не съм се возил напоследък. Нека сам избере. И да намери на картата Блекбъри. Ние притежаваме там заведение за хамбургери, нали?

— Ъъ… така мисля, сър Джон. Не беше ли онова, за което лично избрахте мястото? Казахте, че просто предчувствате колко е подходящо. Днес обаче вие трябва да се срещнете с председателя на…

— Анулирай всички днешни срещи. Заминавам за Блекбъри. Не им казвай, че ще ходя там. Да го наречем… светкавична инспекция. Тайната на успеха в бизнеса е да се обръща внимание на малките подробности, прав ли съм? На хората им дават сурови хамбургери или пък картофките се оказват недопържени и още преди да си се усетил, целият бизнес е отишъл по дяволите.

— Ъъ… щом казвате, сър Джон.

— Така. След двайсет минути съм готов.

— Ъъ… не можете ли да го отложите за утре? Комитетът помоли за…

— Не! — тресна по масата старецът. — Днес трябва да е! Нали разбираш, днес трябва да се случи всичко. Госпожа Тахион. Количката. Джони и останалите. Иначе… — Той бутна чинията с безвкусна, ала здравословна закуска. — Иначе цял живот ще я карам така!