Тери Пратчет - Джони и бомбата

А пък Джони…

… ако полудееш, усещаш ли се, че си полудял? Ако не си полудял, как да разбереш, че не си?

— Не беше лош тоя филм — разправяше Клатето. Бяха ходили на кино в „Блекбъри Одеон“. Общо взето, гледаха всеки филм, чието заглавие обещаваше някъде из него да се мерне лазерен лъч.

— Но не може човек да пътува във времето, без да се набърка в нещо — възрази Йонеса.

— Тъкмо там е работата — обади се Бигмак. — Тъкмо ЗА ТОВА става въпрос. Не бих имал нищо против да постъпя на работа в полицията, ако имаше ПОЛИЦИЯ НА ВРЕМЕТО. Значи, връщаш се години назад и казваш „Ей, ти ли си Адолф Хитлер?“ и като ти рече „Ахтунг, аз съм, яаа…“ Па-па-па-па-па! С картечницата-помпа. Няма човек — няма проблем.

— Да, ама ако без да искаш застреляш собствения си дядо? — попита търпеливо Йонеса.

— Няма начин. Той изобщо не прилича на Адолф Хитлер.

— Да, ама ти не си чак толкоз добър стрелец — обади се Клатето. — Нали те изритаха от клуба по пейнтбол?

— Щото ги беше яд, че не се бяха сетили за ръчна граната с боя, преди аз да им покажа как става, само заради това беше.

— Това беше КУТИЯ С БОЯ, Бигмак. Двулитрова.

— Да бе, вярно, обаче в оня кунтекс беше ръчна граната.

— Казаха, че поне капака можеше да поотвориш малко. Шон Стивъис после са го шили.

— Ама аз нямах предвид да застреляш ТОЧНО дядо си — прекъсна ги на висок глас Йонеса. — Исках да кажа, че ако се набъркаш в нещо, можеш и да не се родиш, или пък твойта машина на времето никога да не бъде изобретена. Също като в оня филм, дето изпратиха робота назад във времето да убие майката на момчето, което щом порасне, ще победи роботите.

— Биваше си го тоя филм — обади се Бигмак и надупчи притихналите магазини с невидима картечница.

— Но ако момчето никога не се беше родило, откъде те щяха да знаят за него? — попита Йонеса. — Аз нещо не го схванах това.

— Ти пък откъде се извъди такъв спец? — попита Клатето.

— Ами, имам у нас цели три рафта видеокасети със „Стар Трек“ — обясни Йонеса.

— Акъл-анорак!

— Хахо!

— Трейнслотър!

— Както и да е — рече Йонеса. — Ако промениш нещо, може най-накрая изобщо да не се върнеш назад във времето, и в същото време пак да си си там, в онова време. Хубаво, обаче първо на първо ти никога не си ходил там и затова няма да можеш и да се върнеш, тъй като никога не си ходил. Или пък дори и да можеш да се върнеш, ще се върнеш в друго време, в паралелно измерение, един вид, защото ако онова, което си променил, изобщо не се е случило, то ти нямаше да отидеш там, така че можеш да се върнеш само на място, където никога не си бил. И като заседнеш там, край.

Опитаха се да проумеят някак си това.

— Хмм, за да проумееш пътуването във времето, трябва да си луд — рече най-накрая Клатето.

— На, Джони, открива ти се възможност за кариера! — подхвърли Бигмак.

— БИГМАК! — скастри го Йонеса.

— Няма нищо — обади се Джони. — Докторът каза, че просто съм се притеснявал твърде много.

— С какви тестове те проверяваха дали си изперкал? — поинтересува се Бигмак. — Големи игли, електрошокове, такива ли работи?

— Не, Бигмак, не — въздъхна Джони. — Не е това. Просто ти задават разни въпроси.

— Какви? Като например „Ти откачалка ли си“?

— Страшно ще е хитро да се върнеш МНОГО, МНОГО назад във времето — рече Клатето. — При динозаврите чак. Никакъв шанс да утрепеш дядо си, освен ако той наистина не е изкопаемо. При динозаврите бива.

— Върхът! — възкликна Бигмак. — И ще мога да ги попилея с плазменото оръжие! Уха!

— Да бе, да — подбели очи Клатето — Това би обяснило сума ти неща. Защо динозаврите са измрели преди шейсет и пет милиона години? Защото Бигмак не е смогнал да ги подпука по-рано.

— Ама ти нямаш плазмено оръжие — възрази Джони.

— Щом Клатето може да си има машина на времето, и аз мога да си имам плазмено оръжие.

— Добре де, добре.

— И ракетна площадка.

Машина на времето, помисли си Джони. Ей това си е нещо. Можеш да си подредиш живота точно такъв, какъвто си искаш. Ако ти се случи нещо гадно, просто се връщаш назад и вземаш мерки да не ти се случи. Можеш да си ходиш където щеш и никога да не ти се случва нищо лошо.

Разговорът на момчетата покрай него постепенно придобиваше свой особен стил, както винаги ставаше с техните разговори.

— Както и да е, това, че динозаврите са измрели наистина, изобщо не е доказано.

— Да бе, да, точно така, много ясно, те още си щъкат насам-натам, нали така?

— Искам да кажа, такова де, може пък да излизат само нощем или пък да са се сдобили със защитна окраска, или пък знам ли…