Тери Пратчет - Джони и бомбата

— Един будист няма да яде този хамбургер — обади се момичето. — Той би си поръчал соев джъмбобургер. Или само картофки и салата.

Те я зяпнаха.

— Вегетарианци са — обясни тя. — Може и да нося картонена шапка, но мозъкът ми не е от мукава. — Момичето метна на Клатето гневен поглед. — Значи с всичко, казваш. С картофки ли го искаш?

— Ъъ… мда.

— Айде заповядай. Всичко добро.

Момчетата си взеха сандвичите и се упътиха обратно към търговския център.

— Всяка събота го правим това — обади се Бигмак.

— Да — рече Клатето.

— И всяка събота измисляме по някой бъзик.

— Да.

— И ти вечно бъркаш основния лаф.

— Ами… все нещо върша.

В центъра нямаше кой знае какво друго за вършене. Понякога организираха разни ревюта и демонстрации, и тем подобни. По Коледа нареждаха хубава витрина с елени и кукли от най-различни страни, които танцуваха (с доста тромави движения) в такт с музиката, но Бигмак беше открил откъде се управляват и бе увеличил скоростта им четири пъти.

Днес, що се отнася до развлеченията, имаше само промоция на пластмасови прозорци и някакъв, който се мъчеше да навие народа да опита новото изкуствено картофено пюре.

Момчетата седнаха до декоративното шадраванче и се огледаха за охрана. Човек винаги можеше да установи къде точно в търговския център се намира Бигмак, като наблюдава движението на охраната — неколцина от охранителите си бяха изпатили заради неговите номера и му имаха зъб. Всеизвестно беше, че Бигмак никога за нищо не е виновен, освен дето от време на време уж погрешка се намърдваше в чужда кола, но успяваше по смайващ начин да внушава впечатлението, че е намислил да извърши някое доста тъповато престъпление, по всяка вероятност свързано с цветен спрей. Маскировъчното яке никак не му помагаше да внушава друго. Сред джунглата то вероятно би свършило работа, но когато за фон му служеше магазинът за сладкарски изделия, това яке се набиваше на очи.

— Старият Джони може и да е малко смотан, но като е с нас, винаги е интересно — рече Клатето. — Стават разни работи.

— Да, ама сега той се мота с оная Кимбърли ли е, Кърсти ли или както там се казва днес, а пък мен от нея тръпки ме полазват — рече Йонеса. — На тая й има нещо. Вечно ме гледа, като че съм й изял сапуна.

— Брат й ми каза, че всички очаквали догодина тя да постъпи в университета — съобщи Бигмак.

Йонеса сви рамене.

— Не е нужно да си тъп, за да не си в ред. Ако имаш много акъл, можеш да се смахнеш даже още повече. Просто всичкият този акъл тръгва да си търси занимавка. Аз поне така смятам.

— Ами то и на Джони му има нещо — рече Бигмак. — Тъй де. Направо да се смаеш какви неща му щукват в главата. Може пък наистина да е превъртял мъничко.

— Пък ИЗВЪН главата му какво става, оле мале — рече Клатето. — Той просто…

Тряс! — чу се нейде от вътрешността на търговския център. Хората се разкрещяха.

Една количка за пазаруване се носеше с пълна скорост по пътеката и клиентите се разбягваха уплашени. На предната й част се бе закачило пластмасово черчеве от рекламираните и цялата беше оплескана с изкуствено пюре. От двете й страни висяха Джони и Кърсти.

Щом минаха покрай тях, Джони им махна.

— Помогнете ни да я изкараме през задния вход!

— Това е количката на старата госпожа Тахион, нали? — позна я Йонеса.

— На кой му пука? — обади се Бигмак. Той остави сандвича си на ръба на шадравана (при което Клати тайничко го сви) и се втурна след количката.

— Някой ни преследва! — задъхано рече Джони, щом ги настигнаха.

— Чудничко! — възкликна Бигмак. — Кой?

— Някакви с голяма черна кола — обясни Джони. — Само че… изчезнаха…

— О, НЕВИДИМА голяма черна кола — рече Йонеса.

— Аз ТАКИВА ги виждам през цялото време — рече Бигмак.

— Цял ден ли ще ми стърчите така? — кипна Кърсти. — Размърдайте се! Хайде де!

Количката не беше чак толкова масивна, макар че заедно с торбите тежеше доста. Но наистина се налагаше да се правят големи маневри. Дори и когато всички се хванаха да помагат — или, както си помисли по-късно Джони, може би ТОЧНО защото се хванаха да помагат, — тя лъкатушеше и подскачаше, макар че се опитваха да я карат по права линия.

— Ако успеем да се измъкнем през другата врата, ще излезем на главната — рече Джони. — А оттам не можем да минем, защото има железни пречки и такива работи.

— Ех, да беше с мене мегаватовото ми лазерно оръдие! — рече Бигмак, докато с мъка успяха да завият.

— Ти нямаш лазерно оръдие — забеляза Йонеса.