Петър Бобев - Зеленият вампир

Младият лемур продължи да превежда разказваните от майка му събития:

— Жрецът предрекъл, че отвъд Великата вода от царството на Злия дух ще дойдат други същества, уродливи подобия на Висшите, за да ги унищожат. И те наистина дошли. Страшни великани с жълта гола кожа и малки присвити очички.

Стамов откриваше все повече истина в тоя древен мит. Това безспорно се отнасяше за първите преселници от Индонезия, монголоиди, които в действителност са дребни хора, но за още по-дребните лемури са изглеждали великани. И чието преселение, случайно или планомерно, започнало преди тридесетина века.

— Висшите ги посрещнали храбро, опитали се да им дадат отпор. За жалост не успели. Били въоръжени с копия, които поразявали отблизо. А пришълците мятали малки копийца от някакви криви уреди и убивали отдалеч. Висшите трябвало да отстъпят. Да се изтеглят още по-навътре в планината. За да се укрият от свирепите великани, навлезли в пещерите. И там построили своите градове. Всички, които дотогава живеели разпръснато по цялата земя в семейства и родове, били принудени от злите нашественици да се съберат на едно място в тесните пещерни заселища. Това се оказало най-жестокото проклятие, по-жестоко дори от пропадането на Великата земя… По-рано имало семейства и родове. Всеки по всяко време знаел какво върши другият. Тук никой никого не познавал. Докато се познавали, Висшите не се съмнявали кой каква почит заслужава. А тук, безименни, обезличени, никой никого не зачитал. Всеки правел каквото си ще. Нямало от кого да се срамуват. Висшите изгубили срама си. И нещо странно. Колкото повече Висшите се събирали на едно място, колкото по се обезценявала отделната личност, толкова самочувствието им нараствало. По-рано всеки приемал, че е частица от рода, частица от някаква общност, оттогава престанал да се смята частица, започнал да смята себе си за неповторим. Средоточие на света… И още нещо, като връх на злото. Някакъв жрец, да бъде проклет навеки, уловил един човек, голокож представител на вашия вид, и го приучил да върши работата му.

Стамов неволно се засмя. Наистина, какви ли им изглеждаха хората с тази безкосмена кожа — отличието, с което тъй се гордеем, приели го за придобивка по пътя на еволюцията. А после тази кожа изиграла своята еволюционизираща роля, подтикнала притежателя си да се замисли как да се защити от студа.

Лемурът прекъснал мисълта му:

— За Висшите хората били животни, най-развитите след тях, но без разум. Без говор. Лаели нещо, както крещят птиците и обикновените лемури. Имали наистина стрели, каквито Висшите нямали, но това не значело нищо. И пчелите имат жило, каквото Висшите нямат. Истински разумни били само Висшите.

— Интересно! — подметна Стамов. — Както се вижда, чувството за превъзходство в природата не е присъщо единствено на хората, при които всеки народ иска да се изтъкне като представител на истинския човек и затова се само назовава „човек“. Точно това означава думата „тюрк“ на тюркските езици, „хун“ на монголските, „ар“ на много от същите тия тюркски народи: булгар, татар, хазар, авар, мадар, „дойч“ на немски. Та и „хотентот“ на техния език. А славянин произлиза от „слово“ — „говорещ“. „Араб“ пък означава „ясно говорещ“.

Аз го изчака да се изкаже и продължи:

— Тогава всички се втурнали да ловят хора за работни животни. Всеки гледал да се отърве от труд, всеки искал да живее в безделие. После почнали да ги развъждат в оборите, за да не се налага да търсят нови и да ги опитомяват. Владеели това изкуство, тъй като отдавна отглеждали великанските птици и костенурки. Малките отлъчвали от майките, щом престанели да бозаят, в отделно стадо. Отрано да ги превърнат в стадо.

„Затова значи не умеят да говорят! — досети се Стамов. — Няма кой да ги научи.“

— Родените в обора свиквали да се подчиняват, да не мислят за бягство. Ала веднъж мор изтръшкал всички хора добитъци. Висшите вече се чудели какво да правят, когато покрай пещерата им минали хора, не като предишните, а нови, още по-едри и с жълти коси. Някой преценил, че те ще вършат повече работа, като по-яки. Висшите ги пленили и скоро ги превърнали в незаменими домашни животни.

„Немите блондини!“ — помисли си българинът. Видял ги бе с епиорнисите и костенурките. Но кои са прадедите им? Европейци рядко са се мяркали насам в древността. Споменава се за експедицията на фараон Нехо. Но неговите моряци финикийци не са били русокоси. По-късно Неарх, пълководецът на Александър Македонски, изчезва с флотата си из тия води. Само че колцина от неговите спътници са били руси? Най-вероятно е това да е станало преди няколко века — някой пиратски кораб от скандинавци да е претърпял крушение край острова. И екипажът му да е навлязъл в джунглата.