Петър Бобев - Тигрицата на океана

Ева му поднесе походно столче, но той го отблъсна леко.

— Наказа ме Бог. Наистина, с лека казън. Да не сядам.

— По-зле щеше да бъде — подметна Циклопа, — ако нямаше на какво да седнете.

— Слава на Мадоната! — вдигна ръка да се прекръсти гостът.

И отпуснат върху патериците, ги загледа съсредоточено.

Циклопа явно се дразнеше от присъствието му.

— Вие какво пак? Разследване?

— Пазил ме Бог, брате! Ами пак ви питам — вие за какво? Хотел ли ще правите, та снимате, снимате?

— Няма да го правим под водата.

— Че знам ли? Казват, и такива замисляли. За богатите безделници. Да се забавляват, да гледат отдолу морето.

— Лошо ли е това? Да видят.

— Не съм аз, който ще ги съди. Но Бог е отредил всекиму място под слънцето: на птиците — въздуха, на рибите — морето, на човека — сушата. Всекиму — където е роден. Ако смяташе, че човекът трябва да странства като птиците и рибите, щеше да му даде крила и перки.

— А небето?

— Небето е за Бога и за ангелите. А човекът се възгордя с разума, който Бог му даде.

— Ако искаме да сме точни — разума, който Сатаната му даде под формата на ябълка?

— Грешен си, братко — поклати глава мисионерът. — Виждам, гневиш Бога.

Циклопа се изправи нетърпеливо:

— Я да оставим намира Бога и ангелите! Ами вие кажете какво току се въртите край нас?

Патер Себастиан едва сдържаше раздразнението си от тая неприкрита недружелюбност, но намери още сили да отвърне кротко:

— Братя, в името на Бога, махнете се оттук! Не докарвайте зло върху главите на моето паство!

Циклопа се усмихна:

— Какво зло сме им докарали? Мисионерът заговори бавно:

— Ще построите хотели и къмпинги, ще изсечете палмите, ще превърнете острова в пустош. А хората ми, от свободни хора ще направите слуги. И проститутки.

Отвъд пясъчната ивица, по която се валяха крабови черупки и рогати раковини, всички обсипани с морски жълъди, се зеленееше поясът на панданусите. Безброй сплетени едно в друго храстчета, издигнати върху корени кокили, с ветрила от остри листа, отдалеч наподобяващи плачещи върби, с плодове като ананаси. Зад тях се извишаваха разкривените от ураганите стволове на кокосовите палми, по които се катереха, обхванали ги с ръце и стъпвайки с цели ходила, сякаш крачеха по тях, малолетни берачи.

Циклопа го изгледа дръзко с единственото си око:

— Това ли е всичко? Та то, отче, аз знам много повече. И за хотелите; и за консервните заводи, които превръщат крайбрежието в пустош; и за вълноломите, изместили теченията и унищожили омарите в заливите — единствено препитание на крайбрежните жители? И?

Той внезапно промени глас:

— Право казахте онзи ден, най-много зло е сторено в името на доброто. Но бързам да ви успокоя. Аз няма да правя нито хотел, нито завод.

— А какво?

— То си е моя работа, отче. Аз питам ли ви какво правите в черква?

— Елате и ще видите!

— Ами че и вие тогава елате под водата! — пресрещна го с тая възгруба шега Циклопа.

Мисионерът хвърли поглед към океана. — Наближаваше пладне. Вятърът се усилваше и водната повърхност се надипляше като люспите на чудовищна риба, които бързо се сливаха в добре подредени вълни и почваха да се пенят о рифа.

Все тъй търпеливо той продължи. Упорит беше, свикнал да убеждава в името на Бога.

— Правите филм? А знам и това. На друго място, не много далеч оттук. Дойдоха такива като вас. Направиха филм. И го пуснаха да се върти по света. И безделниците с пари, дето ги наричате туристи, плъзнаха натам като напаст божия? Туризмът — този бяс, вселен ни от Сатаната?

— Аз няма така — прекъсна го Циклопа. — Ще покажа на зрителите красотата. А в края на филма ще ги предупредя, че този подводен рай вече не съществува, унищожен от човешката намеса.

И сви устни в разкривената си зла усмивка.

— Впрочем няма да ги излъжа, защото, както е тръгнало, както е вече на двеста крачки оттук, след няколко години и вашият бряг ще заприлича на мъртвило.

При тези думи патер Себастиан пребледня, простря напред ръка, сякаш да се предпази от нещо.

— Вие сте зъл пророк — рече той глухо.

А Ева, досега слушала този разговор мълчаливо, повече не се сдържа:

— Черноглед? Той я стрелна с око:

— По-добре черноглед, Ева, отколкото късоглед? Като някои мои сътрудници?

Това безспорно се отнасяше за нея. Без да го е изрекъл, без дори да погледне към нея.

Едно босоного дете прекъсна разговора им, който заплашваше да се изроди в лични обиди.

— Китове! — извика то отдалеч — Заседнали китове в Мъртвия залив!