Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Артър е виждал всякаква смърт в Южна Африка, но тази ще си спомня най-често. Честна схватка, простор и велика кауза — не може да си представи по-добра смърт.

След завръщането му неговите патриотични описания на войната предизвикват одобрение сред висшите обществени кръгове. Настанало е междуцарствие след смъртта на старата кралица и преди коронацията на новия крал. Канят Артър на вечеря с бъдещия Едуард VII и ги настаняват един до друг. Дават му да разбере, че ако доктор Конан Дойл желае, може да бъде включен в списъка за удостояване с рицарско звание по случай коронацията.

Но Артър не желае. Не иска да го удостояват с рицарско звание като някакъв провинциален кмет. Великите мъже не приемат подобни щуротии. Представете си Роудс, Киплинг или Чембърлейн да приемат такова нещо. Не че се смята за равен на тях; но защо стандартите му да са по-ниски от техните? Рицарското звание е нещо, което охотно грабват личности като Алфред Остин и Хол Кейн — ако имат късмета да им бъде предложено.

Мама е смаяна и разярена. За какво е била цялата борба, ако не за това? Ето го момчето, което оцветяваше картонени гербове в нейната единбургска кухня; което учеше наизуст родословието си чак до Плантагенетите. Ето го мъжа, чиято карета носи фамилния герб, в чийто вестибюл се издига витраж в чест на прадедите му. Ето момчето, което учеше рицарските закони и мъжът, който ги осъществява, който отиде в Южна Африка заради кръвта на боец в жилите си — кръвта на Пърси и Пак, Дойл и Конан. Как би посмял да не стане рицар на кралството, когато целият му живот е бил насочен към това постижение?

Мама го бомбардира с писма; на всеки неин аргумент Артър отговаря с контрааргумент. Той настоява да прекратят спора. Писмата спират; той заявява, че е удовлетворен като след победата при Мафекинг. И тогава тя пристига в Ъндършоу. Цялата къща разбира защо е пристигнала тази дребничка властна майка с бяла шапчица — дори още по-властна, защото не повишава глас.

Тя го оставя да чака. Не го дръпва настрани, за да му предложи разходка. Не почуква на вратата на кабинета. Оставя го насаме цели два дни, знаейки как ще въздейства на нервите му това очакване. А сетне, сутринта преди да си тръгне, застава в коридора под струите цветни лъчи от витража, който най-позорно пропуска да спомене рода Фоли от Устършър, и задава един въпрос.

— Хрумвало ли ти е, че да откажеш рицарско звание ще бъде обида за краля?

— Казвам ти, не мога да приема. Въпрос на принципи.

— Добре — казва тя и сивите й очи смъкват от него годините и ореола на славата. — Щом искаш да демонстрираш принципи, като обиждаш краля, твоя си работа.

И тъй, докато още кънтят камбаните на едноседмичната коронация, Артър бива вкаран зад преграда от кадифени въжета в Бъкингамския дворец. След церемонията се озовава до професор — вече сър — Оливър Лодж. Могат да разговарят за електромагнитните лъчения, за относителното движение на материята и етера или дори за общото си възхищение от новия монарх. Вместо това двамата новоизпечени рицари си говорят за телепатия, телекинеза и доколко надеждни са медиумите. Сър Оливър е убеден, че физичното и психичното са толкова близки, колкото подсказва и еднаквото звучене на думите. И наистина, след като съвсем наскоро се е оттеглил от поста председател на Физическото дружество, сега той е председател на Парапсихологичното дружество.

Обсъждат достойнствата на мисис Пайпър и Евзапия Паладино и дали Флорънс Кук е нещо повече от умела измамница. Лодж описва как посетил заседанията в Кеймбридж, на които Паладино провела деветнайсет поредни сеанса при най-строг контрол. Видял я да сътворява силуети от ектоплазма; чул китари да свирят, докато се реят из въздуха. Видял как ваза с нарциси се надигнала от една маса в дъното на залата и без никаква видима опора се приближила до лицето на всеки от присъстващите.

— Ако поема ролята на адвокат на дявола, сър Оливър, и ви кажа, че някои илюзионисти са предлагали да повторят нейните постижения и в отделни случаи наистина са успявали, какво ще ми отговорите?

— Бих отговорил, че наистина е възможно понякога Паладино да прибягва до измама. Например има случаи, когато очакването на публиката е много голямо, а духовете не се явяват. Изкушението е очевидно. Но това не означава, че духовете, които пристигат чрез нея, не са реални и автентични. — Той млъква за миг. — Знаете ли какво казват скептиците, Дойл? От изследване на протоплазмата към изследване на ектоплазмата. А аз отговарям: тогава спомнете си всички, които някога не вярваха в протоплазмата.