Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Артър умее да се справя със загадки, но не може да разгадае собствените си деца. Никой от техните приятели и съученици няма частна железница; и все пак Кингсли с вбесяваща любезност подмята, че не се движела достатъчно бързо и може би вагоните трябвало да са мъничко по-големи. Мери пък се катери по дърветата, и то по начин, несъвместим с женската скромност. Както и да ги погледнеш, не са лоши деца; според него дори са добри. Но макар и възпитани, с добри маниери, те проявяват една изненадваща за Артър черта — недоволство. Сякаш вечно очакват нещо — макар че той няма представа какво, а едва ли и те самите знаят. Очакват нещо, което не може да им осигури.

Артър тайно си мисли, че Туй е трябвало да ги научи на дисциплина; но не може да я упрекне в това отношение освен с най-меки думи. И тъй, децата растат между неговото хаотично господство и нейното благосклонно одобрение. Когато е в Ъндършоу, Артър иска да работи; а когато спре да работи, иска да играе голф, крикет или да се оттегли тихичко с Уди край билярдната маса. Осигурил е на семейството удобства, сигурност и пари; в замяна очаква спокойствие.

Не получава спокойствие; душевно — още по-малко. Когато няма шанс скоро да види Джийн, той се опитва да я привлече наблизо, вършейки онова, което обича тя. Тъй като тя е запалена по ездата, той увеличава броя на конете в Ъндършоу от един на шест и почва да организира конен лов. Тъй като Джийн е музикална, Артър решава да се научи да свири на банджо — решение, което Туй приветства с обичайната си благосклонност. Сега Артър може да свири на туба и банджо, макар че и двата инструмента не са особено подходящ акомпанимент за мецосопран с класическа школовка. Понякога двамата с Джийн се уговарят да четат една и съща книга, докато са разделени — Стивънсън, поемите на Скот, Мередит; обичат да си представят как другият чете точно същата страница, фраза, дума, сричка.

Любимата книга на Туй е „Подражание на Христос“. Тя си има вярата, децата, удобствата, кротките занимания. Поради чувството си за вина Артър се държи към нея изключително грижливо и нежно. Дори когато безкрайният й оптимизъм започва да граничи със самодоволство, пораждащо ярост в гърдите му, той знае, че не е в състояние да избухне. За свой срам си изкарва гнева върху децата, слугите, носачите в клуба, железопътните служители и тъпите журналисти. Остава все тъй безкрайно грижовен към Туй и безкрайно влюбен в Джийн; ала в другите области на живота си става все по-груб и раздразнителен. Patientia vincit, напомня му девизът от витража. Но той има чувството, че постепенно се затваря в твърда черупка. Обичайното му изражение е свирепа прокурорска гримаса. Гледа другите обвинително, защото не е свикнал да се вглежда в себе си.

Започва да си представя, че е попаднал в центъра на триъгълник. Върховете са трите жени в неговия живот, страните — железните пръчки на дълга. Естествено, поставя отгоре Джийн, а Туй и мама — в основата. Но понякога триъгълникът сякаш се преобръща и тогава му се завива свят.

Джийн никога не изрича дори най-меко оплакване или упрек. Казва му, че не може и няма да обича другиго; че да го чака не е изпитание, а радост; че е напълно щастлива; че часовете им заедно са върховната истина на живота й.

— Мила моя — казва той. — Мислиш ли, че откак свят светува, е имало друга любовна история като нашата?

Джийн усеща как в очите й бликват сълзи. Същевременно е леко шокирана.

— Артър, скъпи, това не е спортно състезание.

Той приема упрека.

— И така да е, колцина са подлагали любовта си на изпитание като нас? Струва ми се, че нашият случай е едва ли не уникален.

— Нима всяка двойка не смята, че е уникална?

— Да, широко разпространена заблуда. Но при нас…

— Артър!

Джийн не смята самохвалството за съвместимо с любовта; струва й се вулгарно.

— И все пак — упорства той, — и все пак понякога… дори често имам чувството, че над нас бди дух закрилник.

— Аз също — съгласява се Джийн.

Артър не смята духа закрилник за нелепа или банална идея. Напротив — приема го за нещо правдоподобно и реално.

И все пак той се нуждае от земен свидетел на обичта им. Изпитва необходимост от доказателства. Започва да препраща на мама писмата на Джийн. Не иска разрешение и не смята това за злоупотреба с доверието й. Има потребност някой да знае, че чувствата им един към друг са също тъй свежи както в началото и изпитанията им не са напразни. Казва на мама да унищожава писмата и препоръчва няколко метода. Може или да ги изгори, или — за предпочитане — да ги накъса на ситни парченца и да ги разпилее сред цветята зад къщата си.