Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Не желая да слушам лекции на тема чест — изревава Артър. — Няма да слушам. Няма. Особено от човек, който описва крадеца като герой.

Грабва шапката си от закачалката и яростно я нахлупва до ушите. Е, това беше, решава той. Това беше. Светът или е с теб, или против теб. И поне положението се прояснява, като видиш как един двуличник се прави на обвинител.

Въпреки това неодобрение — или може би за да докаже, че е неоснователно — Артър започва много предпазливо да въвежда Джийн в обществения живот на Ъндършоу. В Лондон се е запознал с едно чаровно семейство на име Леки, притежаващо селско имение в Кроубъро; синът Малкълм Леки е чудесен момък, а сестра му се казва… как беше? И тъй, името на Джийн попада в книгата за посетители в Ъндършоу, винаги придружено от това на брат й или някой от родителите. Артър не може да твърди, че е напълно спокоен, когато изрича изрази като „Малкълм Леки обеща да намине със сестра си“, но тия изречения трябва да бъдат казани, инак ще полудее. И в тези случаи — празничен обяд с много гости, следобеден тенис — той никога не е напълно уверен, че се държи естествено. Дали не се е отнесъл твърде формално към Джийн, дали не я е засегнал? Но проблемът си е негов. Туй никога не подава знак, че усеща нещо нередно. А Джийн — Господ да я благослови — се държи с лекота и достойнство, което му вдъхва увереност, че нищо няма да се обърка. Никога не се опитва да го потърси насаме, никога не пъхва в ръката му любовна бележка. Вярно, понякога му се струва, че тя демонстративно флиртува с него. Но като се позамисли след това, решава, че тя се държи точно както би трябвало, ако наистина се познаваха слабо. Може би най-добрият начин да покажеш на една жена, че нямаш претенции към съпруга й, е да флиртуваш с него в нейно присъствие. Ако наистина е така, то Джийн проявява удивителна разсъдливост.

А два пъти годишно успяват да избягат заедно в Мейсънгил. Пристигат и си отиват с различни влакове като посетители през почивните дни, които се срещат съвършено случайно. Артър отсяда в дома на майка си, а Джийн гостува на мистър и мисис Дени във фермата Пар Банк. В събота обядват в Мейсънгил Хаус. На масата на Уолър почетното място заема мама, както е било и навярно ще бъде винаги.

Само че нещата вече не са толкова прости, както когато тя дойде тук за пръв път — не че и тогава са били прости. Защото Уолър някак е успял да се ожени. Мис Ада Андерсън, дъщеря на свещеник от Сейнт Андрюс, постъпила като гувернантка при викария в Торнтън и според злите езици в селото веднага хвърлила око на господаря на Мейсънгил Хаус. Успяла да се омъжи за него, ала открила — тук клюките придобиват морализаторски тон, — че не може да го промени. Защото младоженецът нямал намерение да остави някакъв си брак да наруши установения му начин на живот. И по-конкретно: той посещава мама не по-рядко отпреди; вечеря насаме с нея и е монтирал на задната й врата свой личен звънец, който никой друг няма правото да използва. Бракът не донася деца на семейство Уолър.

Мисис Уолър никога не стъпва в къщичката на мама и прави всичко възможно, за да отсъства, когато тя е поканена на обяд в Мейсънгил Хаус. Щом Уолър желае тази жена да заема почетното място — тъй да бъде, но господарката на дома няма да признае нейната власт. Мисис Уолър все по-дълбоко се посвещава на сиамските си котки и на розовата градина, разгърната в мащабите на параден плац или зеленчукова нива. При една кратка среща с Артър тя се проявява като плаха и необщителна жена — фактът, че той е родом от Единбург, а тя от Сейнт Андрюс, не дава основания за фамилиарности, подсказва нейното поведение.

И тъй четиримата — Уолър, мама, Артър и Джийн — сядат заедно на трапезата. Сервират им, сетне разчистват масата, чашите сияят под светлината на свещите, разговарят предимно за книги и всички се държат тъй, сякаш Уолър е все още ерген. От време на време Артър зърва как котешки силует се прокрадва покрай стената, по-надалеч от ботуша на Уолър. Гъвкава фигура, напредваща предпазливо из сенките като напомняне за дискретно отсъстващата съпруга. Нима всеки брак има своя позорна тайна? Не може ли всичко да се крепи около нещо открито и честно?

Така или иначе, Артър отдавна се е примирил, че трябва да търпи Уолър. И тъй като не може непрестанно да бъде с Джийн, той се задоволява да играе голф с Уолър. Макар и нисък, с вид на книжен плъх, господарят на Мейсънгил Хаус играе съвсем прилично. Разбира се, не го бива много в далечните удари, но трябва да се признае, че е по-точен от Артър, който не се е отървал от лошия навик да запраща топката в най-невероятни посоки. Освен голфа, горите на Уолър предлагат добър лов — яребици, диви кокошки и врани. Понякога двамата излизат и с кучета. Срещу пет шилинга момчето на месаря идва с трите си хрътки и за радост на Уолър търчи с тях цяла сутрин, осигурявайки на кухнята заешко месо за яхнии и пайове.