Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Когато Уили Хорнънг го посреща, Артър е напълно спокоен.

— Дойдох да се видя с Констанс — казва той.

Хорнънг проявява благоразумието да се въздържи от някоя идиотска шегичка; също тъй благоразумно не настоява да присъства на разговора. Артър се качва горе във всекидневната на Кони. Обяснява й положението както никога досега — просто защото не се е налагало — с най-недвусмислен тон. За последиците от заболяването на Туй. За своята неочаквана безгранична обич към Джийн. За това, че тази обич ще си остане платонична. И как изведнъж се е запълнила една огромна, отдавна запустяла част от живота му. За напрежението и страданията на двамата. За това, че Кони ги е видяла заедно, очевидно влюбени, само защото са допуснали непредпазливост; и каква мъка е да не могат да разкрият обичта си пред хората. Как всяка усмивка, всеки смях трябва да се отмерват на строги дози, а всеки събеседник да се проверява. Как Артър не вярва, че ще оцелее, ако неговите близки, най-скъпите хора на този свят, го лишат от разбиране и подкрепа.

Утре пак ще играе на „Лорде“ и моли — не, умолява Кони да дойде и този път да се срещне с Джийн както подобава. Станалото днес трябва да се загърби, да остане зад тях веднъж завинаги, иначе раната ще загнои. Утре Кони ще дойде да обядва с Джийн и да я опознае отблизо. Нали?

Кони се съгласява. Докато го изпраща, Уили казва:

— Артър, готов съм да подкрепя безрезервно отношенията ти с която и да било жена.

Във файтона Артър има усещането, че е предотвратено нещо ужасно. Чувства се изтощен и леко замаян. Знае, че може да разчита на Кони, както на всички останали от семейството. И малко се срамува от ония ужасни мисли за Хорнънг. Този негов проклет темперамент си остава все тъй буен. Сигурно защото е наполовина ирландец. Адски усилия са нужни, за да надделее шотландската му половина.

Не, Уили е свястно момче и ще го подкрепи безусловно. Той има добър, остър ум и е съвсем приличен вратар за крикет. Може да не харесва голфа, но поне изтъква най-добрата причина, която Артър е чувал за подобен предразсъдък: „Смятам за неспортсменско да удрям неподвижна топка.“ Забавно, наистина. Ами онази шега за редакторската забежка? И другата, която Артър разгласи нашироко — оценката на Уили за неговия литературен герой: „Макар че можеше да е и малко по-скромен, няма друг детектив като Холмс.“ Няма друг детектив като Холмс! При спомена за тия думи Артър се отпуска на облегалката.

На другата сутрин, докато се готви да потегли за „Лорде“, пристига телеграма. Констанс Хорнънг се извинява, но не може да изпълни уговорката за обяд, тъй като страда от зъбобол и трябва да отиде на зъболекар.

Той праща бележка на Джийн, извинява се на съотборниците си — този път изразът „неотложни семейни дела“ е напълно оправдан — и хваща файтон до Пит Стрийт. Без съмнение там ще го очакват. Знаят, че не си пада по интригите и дипломатичното мълчание. Поглеждаш човека право в очите, казваш истината и си носиш последствията — такива са всички в рода Дойл. Разбира се, за жените важат малко по-други правила… или по-скоро те самите са си ги измислили; но дори и така да е, оправданието с неотложно зъболечение звучи твърде плоско. Толкова е прозрачно, че Артър настръхва от яд. Навярно тя знае това; навярно го е замислила като открит упрек, също като вчерашния извърнат поглед. Това поне трябва да й се признае — и тя не обича да увърта.

Артър знае, че трябва да овладее гнева си. Най-важна е Джийн, след това семейното единство. Пита се дали Кони е разубедила Хорнънг или обратното. „Готов съм да подкрепя безрезервно отношенията ти с която и да било жена.“ Всичко беше напълно ясно. Но Кони също тъй ясно подчерта, че разбира неговото положение. Сега той предварително търси причините. Може би Кони се превърна в почтена омъжена жена по-бързо, отколкото бе предполагал; може би открай време е ревнувала любимата сестра Лоти. Колкото до Хорнънг, той без съмнение завижда на славата му; или може би се е главозамаял след успеха на „Рафълс“. Нещо е предизвикало тази внезапна демонстрация на независимост и бунтарство. Е, скоро ще се изясни.

— Кони е горе, почива си — казва Хорнънг, когато му отваря вратата.

Значи ще си говорят по мъжки, както предпочита Артър.

Малкият Уили Хорнънг е висок колкото Артър, но той понякога го забравя. А в дома си Хорнънг е съвсем различен от онзи Хорнънг в яростните фантазии на Артър; различен е и от ласкателя, подмазвача Уили, който търчеше по тенис корта в Западен Норуд и опитваше да се отблагодари с остроумия около трапезата. В голямата всекидневна домакинът посочва едно от кожените кресла, изчаква Артър да седне, но сам той остава прав. Започва да говори, крачейки забързано напред-назад. От нерви е, няма съмнение, но така заприличва на обвинител, който се перчи пред невидими съдебни заседатели.