Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джийн не може да откаже на мама; малцина могат. Когато пристига, Артър демонстративно не забелязва пръстена; накрая му го посочват. Дори и тогава той прикрива радостта си и отбелязва, че е много малък, и дава на жените повод да му се присмеят. Сега Джийн носи не просто пръстен на Артър, а пръстен на рода Дойл, което е все същото; може би дори по-добро. Представя си как го вижда над покривката на отрупана маса, над клавишите на пиано, над парапета на театрална ложа или над конски юзди. Приема пръстена като символ, който я обвързва с него. Негова мистична съпруга.

На джентълмена са разрешени два вида благородни лъжи: за да запази честта на жена и за да влезе в битка, когато каузата е праведна. Благородните лъжи, които използва Артър пред Туй, са далеч по-многобройни, отколкото си е представял. Отначало той допуска, че сред суматохата на неговите дни и седмици, на неговите приключения и възторзи, състезания и пътешествия просто не ще възникне необходимостта да я лъже. Джийн ще потъне в пролуките на календара. Но тъй като не може да изчезне от неговото сърце, тя не може да изчезне и от мислите и съзнанието му. Оказва се, че около всяка среща, всеки план, всяка пратена бележка или писмо, дори около всяка мисъл за нея изниква ограда от едни или други лъжи. Най-често това са безмълвни лъжи, макар че понякога се налага да бъдат изречени; така или иначе — чистопробни лъжи. А Туй е тъй безпределно доверчива; винаги е приемала неговите внезапни промени в плановете, неговите импулси, неговите решения да остане или да замине. Артър знае, че тя не подозира нищо, и това още по-силно обтяга нервите му. Не може да си представи как прелюбодейците се примиряват със съвестта си; колко примитивни в морално отношение трябва да бъдат просто за да поддържат необходимите измами.

Но отвъд практическите трудности, моралната безизходица и мъчителния сексуален копнеж има нещо по-мрачно, нещо по-трудно за възприемане. Над важните моменти в живота на Артър винаги е тегнела сянката на смъртта, а сега моментът е точно такъв. Неочакваната вълшебна любов може да се осъществи и разкрие пред света само ако Туй умре. Тя ще умре; той знае това, Джийн също го знае; туберкулозата не прощава. Но твърдата решимост на Артър да се бори с дявола е стигнала до примирие. Състоянието на Туй е стабилно; тя вече не се нуждае от пречистващия въздух на Давос. Живее спокойно в Хайндхед, радва се на малкото, което има, и излъчва кроткия оптимизъм на туберкулозно болните. Той не може да желае смъртта й; същевременно не може да иска ужасното положение на Джийн да продължава до безкрай. Ако вярваше в някоя от утвърдените религии, без съмнение би оставил всичко в Божиите ръце; но не може да го стори. Туй трябва и занапред да получава най-добри медицински грижи, най-безрезервна подкрепа от страна на близките си, за да продължат страданията на Джийн колкото се може по-дълго. Каквото и да предприеме Артър, ще бъде жестоко. Ако каже на Туй, ще бъде жесток. Ако скъса с Джийн, ще бъде жесток. Ако я направи своя любовница, ще бъде жесток. Ако не стори нищо, пак ще бъде пасивен и жесток двуличник, вкопчен суетно в последните остатъци от честта си.

Ала бавно и дискретно връзката им почва да се утвърждава. Джийн се запознава с Лоти. Артър се запознава с родителите на Джийн, които за Коледа му подаряват игла за вратовръзка с перла и диамант. Джийн дори се запознава с майката на Туй, мисис Хокинс, която приема връзката. Кони и Хорнънг също узнават, макар че напоследък ги интересува главно собственият им брак, синът им Оскар Артър и животът в Западен Кензингтън. Артър уверява всички, че Туй ще бъде предпазена на всяка цена от истината, болката и позора.

Благородните намерения обаче са едно, а всекидневната реалност — съвсем друго. Въпреки семейното одобрение Артър и Джийн често изпадат в униние; отгоре на всичко Джийн започва да страда от мигрена. Всеки от двамата се чувства виновен, че е тласнал другия в безизходица. Също като добродетелта, честта сама по себе си е награда; ала понякога това не стига. Колкото по-силни възторзи поражда, толкова по-силно е и отчаянието. Артър се лекува със събраните съчинения на Рьонан. Упорито четене, много голф и крикет — това би трябвало да го укрепи телом и духом.

Но тия мерки помагат само донякъде. Можеш да разгромиш противниците на крикет; можеш да вземеш стик за голф и с ярост да пратиш топката колкото се може по-надалече. Не можеш обаче вечно да държиш мислите на разстояние; все същите мисли и същите отвратителни парадокси. Енергичен мъж, обречен на бездействие; влюбени, на които е забранено да се обичат; смърт, от която се боиш и се срамуваш да я пожелаеш.