Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Слушайки разказа на сина си, мама не пропуска да забележи колко странен паралел й поднася животът. Дълги години беше омъжена за човек, когото обществото снизходително смяташе за инвалид, дори когато гневни кочияши го домъкваха у дома или когато го лишиха от свобода уж като епилептик. В негово отсъствие тя намери утеха в лицето на Брайън Уолър. По онова време нейният мрачен агресивен син дръзна да я критикува; понякога дори с мълчанието си едва ли не поставяше под въпрос почтеността й. А сега нейното любимо, обожавано чедо на свой ред открива, че житейските усложнения не свършват пред олтара; според някои тъкмо оттам започват.

Мама слуша, разбира и опрощава. Стореното от Артър е правилно и почтено. Би желала да се запознае с мис Леки.

Срещат се; и мама я одобрява, както някога одобри Туй в Саутсий. Това не е сляпо примирение с капризите на любимия син. Според мама тактичната любезна Туй беше най-подходящата съпруга за един амбициозен, но объркан млад лекар, търсещ достъп до обществени кръгове, които ще му осигурят пациенти. Но ако Артър реши да се жени сега, ще му трябва момиче като Джийн — със свои способности и пряма, неприкрита натура, която понякога малко напомня на мама за самата нея. Тайно в душата си се надява това да бъде първата близка приятелка, на която синът й няма да даде прякор.

Върху холната масичка в Ъндършоу стърчи телефон „Гауър-Бел“ с формата на свещник. Той има свой номер — Хайндхед 237 — и благодарение на славата и репутацията на Артър не дели общ кабел със съседната къща. Въпреки това Артър никога не телефонира на Джийн. Не може да си представи как ще издебне слугите да напуснат Ъндършоу, децата да тръгнат на училище, Туй да си полегне, а Уд да излезе на разходка и тогава той да заговори тихичко в хола, застанал с гръб към стълбището под витража с имената на прадедите си. Не може да си представи подобна постъпка; тя би била доказателство за интрига — не толкова за някой случаен очевидец, колкото за самия него. Телефонът е удобен инструмент за прелюбодееца.

Затова той общува с нея чрез писма и бележки, чрез телеграми; чрез думи и подаръци. След няколко месеца Джийн е принудена да обясни, че апартаментът, който наема, разполага с ограничено пространство и макар да живее с няколко верни приятелки, идването на куриера почва да става притеснително. Жени, които получават много подаръци от джентълмени — или още по-лошо, от един определен джентълмен, — се смятат за държанки или най-малкото за потенциални държанки. Артър мислено се наругава за глупостта.

— Освен това — добавя Джийн — аз не се нуждая от уверения. Сигурна съм в любовта ти.

За първата годишнина от тяхната среща той й подарява едно-единствено кокиче. Тя му казва, че това й доставя повече удоволствие, отколкото куп бижута, рокли, саксии с цветя, скъпи шоколади или каквото там подаряват мъжете на жените. Тя няма много материални потребности и лесно ги покрива с издръжката си. Всъщност фактът, че не получава подаръци, е начин да подчертаят разликата на своите отношения от всички други фриволни връзки на този свят.

Но остава въпросът за пръстена. Артър иска тя да носи на пръста си нещо, макар и дискретно — няма значение точно на кой пръст, — за да му праща тайно послание всеки път, когато са заедно. Идеята не допада на Джийн. Мъжете подаряват пръстени на три вида жени: съпруги, любовници, годеници. Тя не спада към нито една от тези категории, затова няма да носи пръстен. Никога няма да бъде любовница; Артър вече си има съпруга; а годеница не е и не може да бъде. Знае, че някои двойки правят подобни уговорки, но техният случай не е такъв. Тяхната любов е различна. Няма минало, няма и бъдеще, за което да мислят; има единствено настояще. Артър казва, че я смята за своя мистична съпруга. Джийн е съгласна, но добавя, че мистичните съпруги не носят реални пръстени.

Естествено, въпросът бива разрешен от мама. Тя кани Джийн в Ингълтън, като предлага Джордж да дойде на следващия ден. Вечерта след пристигането на Джийн мама внезапно се сеща за нещо. Сваля малък пръстен от левия пръст на лявата си ръка и го слага върху същия пръст на гостенката. Пръстенът със светъл сапфирен кабошон някога е принадлежал на мамината пралеля.

Джийн го оглежда, завърта ръка и бързо го сваля.

— Не мога да приема ваши семейни бижута.

— Имам го от пралеля си. Тя смяташе, че ми отива на косата. Така беше, но вече не е. Сега отива на вашата. А за мен сте част от семейството. Още откакто ви срещнах за пръв път.