Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Артър, няма да е лесно. Кони ми предаде какво си й казал снощи и двамата обсъдихме въпроса.

— И сте размислили. Или ти си я накарал да размисли. Или тя теб. Вчера обеща да ме подкрепиш безрезервно.

— Знам какво обещах. И въпросът не е дали аз съм накарал Кони да размисли или тя мен. Обсъдихме го и стигнахме до единно мнение.

— Моите поздравления.

— Артър, нека се изразя така: вчера ти говорихме със сърцата си. Знаеш колко те обича Кони, колко те е обичала открай време. Знаеш как безкрайно ти се възхищавам, как се гордея да казвам, че съм зет на Артър Конан Дойл. Затова отидохме вчера на „Лорде“ — да те гледаме с гордост, да те подкрепяме.

— От което изведнъж се отказахте.

— Но днес мислим и говорим с главите си.

— И какво казват главите ви? — Артър усмирява гнева си, свежда го до обикновен сарказъм. Друго не може да стори. Той седи настръхнал в креслото, а Уили нервно подскача и се върти пред него, също както подскачат и се извъртат думите му.

— Главите ни, нашите две глави, казват онова, което очите ни виждат и съвестта ни диктува. Поведението ти е… компрометиращо.

— За кого?

— За твоите близки. За съпругата ти. За твоята… приятелка. За теб самия.

— Няма ли да включиш и Мерилебънския спортен клуб? И читателите на книгите ми? И търговците от лондонските магазини?

— Артър, ако не виждаш истината, трябва да ти бъде посочена.

— Което явно ти доставя огромно удоволствие. Мислех, че просто съм се сдобил със зет. Не подозирах, че семейството ни е получило нова съвест. Не подозирах, че ни трябва такава. Върви да си потърсиш расо.

— Не ми трябва расо, за да знам, че ако обикаляш „Лорде“ широко усмихнат, с чужда жена под ръка, компрометираш съпругата си и поведението ти се отразява върху цялото семейство.

— Туй винаги ще бъде опазена от болка и позор. Това е моят пръв принцип. Така ще остане и занапред.

— Колко хора те видяха вчера освен нас? И какво ще си помислят?

— А какво си помислихте вие с Констанс?

— Че беше крайно неразумен. Че застраши репутацията на жената, която водеше под ръка. Че компрометира съпругата си. И цялото си семейство.

— Откога влезе в семейството, откога стана специалист по него?

— Може би точно затова виждам по-ясно.

— Или точно затова не ти достига лоялност. Хорнънг, не твърдя, че положението е просто. Напротив, твърде сложно е. Никой не го отрича. Понякога става непоносимо. Излишно е да повтарям каквото казах на Кони вчера. Правя каквото ми е по силите, и двамата с Джийн правим всичко възможно. Нашият… съюз бе приет, бе одобрен от мама, от родителите на Джийн, от майката на Туй, от сестрите и брат ми. До вчера дори и от вас. Кога не съм бил лоялен към човек от семейството? И случвало ли се е друг път да моля за помощ?

— Ами ако съпругата ти чуе какво си вършил вчера?

— Няма да чуе. Не може.

— Артър, винаги има клюки. Слугините и слугите винаги бъбрят. Хората пишат анонимни писма. Журналистите пускат намеци във вестниците.

— Тогава ще ги съдя. Или по-вероятно ще пребия някого.

— Което ще е поредното неблагоразумие. Освен това не можеш да пребиеш автора на анонимно писмо.

— Хорнънг, този разговор е безплоден. Очевидно си приписваш по-високо чувство за чест от моето. Ако възникне необходимост да подменим главата на семейството, ще имам предвид твоята кандидатура.

— Quis custodiet, Артър? Кой да каже на главата на семейството, че греши?

— Хорнънг, за последен път ще ти изложа нещата ясно и просто. Аз съм човек на честта. Моето име, името на семейството значи всичко за мен. Джийн Леки е жена с изключително достойнство и изключителна добродетел. Връзката ни е платонична. И винаги ще бъде. Аз ще остана съпруг на Туй и ще се отнасям почтено към нея, докато смъртта отнесе един от двама ни.

Артър е свикнал да слага край на разговорите с категорични заявления. Мисли си, че и сега е така, но Хорнънг продължава да се върти като играч, очакващ опасен удар.

— Струва ми се — отвръща той, — че отдаваш твърде голямо значение на въпроса, дали тия отношения са платонични или не. Аз лично не виждам разликата. Каква е?

Артър се изправя.

— Каква е разликата? — гръмовно повтаря той. Пет пари не дава дали сестра му си почива, дали малкият Оскар Артър спи, дали прислужникът не е лепнал ухо на вратата. — По-голяма разлика няма на този свят! Разлика между вина и невинност — това е.

— Не съм съгласен, Артър. Ти си мислиш едно, светът — съвсем друго. Ти вярваш в едно, светът — в съвсем друго. Честта не е само въпрос на вътрешни чувства, но и на външно поведение.