Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Но сетне идват часовете, спечелени с толкова старание — часовете насаме с Джийн. Качват се в кабриолета на мама и потеглят към близките села; изследват хълмовете, чукарите и дълбоките долини северно от Ингълтън. Макар че тия пътешествия никога не са леки за Артър — в тях винаги се долавя привкус на отвличане и изневяра, — той играе ролята на туристически агент енергично и от сърце. Показва на Джийн долината Туис и водопада Пека, дефилето на река Доу и водопада Бизли. Гледа я как безстрашно крачи по мостчето на двайсет метра над Ясеновото ждрело. Заедно изкачват Ингълбъро и той неволно си мисли колко е хубаво за един мъж да има здрава жена до себе си. Не прави сравнения, не упреква никого, просто се радва, че не трябва непрестанно да спират за досадни почивки. На върха влиза в ролята на археолог и посочва останките от Бригантийската крепост; после става топограф, когато гледат на запад към залива Моркъм, към пролива Сейнт Джордж и остров Ман, а далече на северозапад се мержелеят възвишенията на Езерната област и Къмбрийските планини.

Неизбежни са миговете на неловкост и притеснение. Макар и далече от къщи, те не могат напълно да изоставят благоприличието; дори и тук Артър е известна фигура, а мама си има положение в местното общество. Тъй че от време на време му се налага с един поглед да пресече склонността на Джийн към нежност и изразителност. А макар да е мъничко по-свободен в демонстрациите на привързаност, Артър не може винаги да се чувства както е редно за влюбен — като прероден. Един ден пътуват с кабриолета през Торнтън, Джийн е отпуснала ръка върху неговата, слънцето грее високо в небето и ги чака цял следобед насаме, когато тя изведнъж казва:

— Колко красива църква, Артър. Спри, хайде да влезем.

За момент той се прави на глух, после отговаря малко троснато:

— Не е толкова хубава. Само кулата е оригинална. Останалото е на не повече от трийсет години. Личи си, че е реставрирана.

Джийн не настоява, приема грубоватата преценка на своя туристически агент. Артър дръпва юздите на капризното пони и кабриолетът продължава напред. Едва ли е моментът да спомене, че църквата беше реставрирана само преди петнайсет години, когато той излезе от нея като младоженец и ръката на Туй държеше неговата точно като ръката на Джийн сега.

Този път завръщането в Ъндършоу не е лишено от усещане за вина.

Ролята си на баща Артър изпълнява по следния начин: оставя децата под грижите на майка им и от време на време дотичва с внезапни планове и подаръци. Струва му се, че да бъдеш баща е като да си по-голям брат с малко повече отговорност. Закриляш децата, грижиш се за тях, даваш им пример; извън това им помагаш да осъзнаят какво са — деца, тоест несъвършени, може би дори леко слабоумни възрастни. Ала той е и великодушен, затова не смята, че за тях е необходимо или морално оправдано да бъдат лишавани от онова, което самият той не е получавал в детството си. В Хайндхед, също като в Норуд, има тенис корт; има и стрелбище зад къщата, където той насърчава Кингсли и Мери да се усъвършенстват в стрелбата. В градината монтира еднорелсова железница, която стремглаво се носи из шестнайсетте декара на имението. Задвижвана с електричество и стабилизирана от жироскоп, еднорелсовата железница е превозното средство на бъдещето. Неговият приятел Уелс твърдо вярва в това и Артър споделя тази увереност.

Купува си мотопед „Рок“, който се оказва безкрайно непокорно возило и Туй не разрешава на децата да припарят до него; после автомобил „Улзли“ с верижно предаване и мощност дванайсет конски сили, който бива посрещан с възторг навсякъде и редовно нанася щети на стълбовете на външната порта. Това ново превозно средство прави излишни каретите и конете; но когато споменава на мама този факт, тя е шокирана. Не може да сложиш фамилния герб на някаква си машина, възразява тя, още повече на такава, която редовно се поврежда по най-унизителен начин.

Кингсли и Мери се радват на свобода, недостъпна за повечето им връстници. През лятото ходят боси и могат да бродят където си искат в радиус от осем километра около Ъндършоу, стига навреме да сядат на трапезата чисти и спретнати. Артър не възразява, когато си взимат таралеж за домашен любимец. В неделя често обявява, че чистият въздух е по-полезен за душата от литургията, и взима едно от децата да носи стиковете му за голф; пътуване с високата двуколка до игрището „Ханкли“, обикаляне на зигзаг с тежкия калъф и накрая наградата — горещ сандвич в голф клуба. Баща им охотно обяснява разни неща, макар и невинаги точно това, което трябва или искат да знаят; прави го отвисоко, дори когато е коленичил до тях. Насърчава самостоятелността, спортуването, ездата; дава на Кингсли книги за великите битки в световната история и го предупреждава колко е опасна липсата на военна подготовка.