Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Цветя. Всяка година на 15 март Джийн неизменно получава едно кокиче с бележка от любимия Артър. Бяло цвете за Джийн веднъж годишно и цяла година лъжи, скърпени с бели конци, за жена му. А славата на Артър непрестанно расте. Канят го в клубове, на приеми, той е обществена личност. Става авторитет в редица области извън литературата и медицината. Кандидатира се за парламента като либерален юнионист в централния избирателен район на Единбург, където поражението му бива донякъде смекчено от разбирането, че политиката е мръсен занаят. Хората уважават възгледите му, разчитат на неговата подкрепа. Популярен е. Става още по-популярен, когато неохотно отстъпва пред обединеното желание на мама и британската читателска публика — възкресява Шерлок Холмс и го праща по дирите на огромно куче.

Когато избухва войната в Южна Африка, Артър постъпва като доброволец в медицинските части. Мама прави всичко по силите си да го разубеди — мисли си, че едрата му фигура ще е удобна мишена за куршумите на бурите; при това според нея тази война не е нищо друго освен безчестна свада за злато. Артър не е съгласен. Да отиде е негов дълг; знае се, че има по-голямо влияние върху младежите — особено спортуващите младежи — от всеки друг в Англия освен Киплинг. Мисли си също тъй, че тази война заслужава една-две благородни лъжи: нацията тръгва на праведна битка.

Потегля от Тилбъри с кораба „Ориентал“. По време на това приключение за него ще се грижи Клийв, икономът от Ъндършоу. Джийн е напълнила каютата му с цветя, но не идва да се сбогува; не би понесла една раздяла сред шумната весела навалица по палубите. Когато корабната сирена предупреждава изпращачите да слязат, мама неохотно се сбогува с Артър.

— Жалко, че Джийн не дойде — нацупва се той като малко момче.

— Тя е в тълпата — отвръща мама. — Нейде там. Скрита. Каза, че не би могла да удържи чувствата си.

И с тия думи си тръгва. Разярен и безсилен, Артър се втурва към перилата; гледа бялата шапчица на майка си, сякаш тя ще го отведе до Джийн. Вдигат мостчето, освобождават въжетата; „Ориентал“ се отдалечава от кея, сирената реве, а Артър не вижда нищо и никого през сълзите. Просва се в пъстрата благоуханна каюта. Триъгълникът с железни страни вихрено се върти из главата му, докато най-сетне спира и Туй е на върха. Туй, която мигновено и от все сърце одобри този план, както е одобрявала всяко негово начинание; Туй, която го помоли да пише, но само ако има време. Скъпата Туй.

По пътя унинието му постепенно се разсейва и той започва да разбира по-ясно защо е дошъл. Като пример и от чувство за дълг, разбира се; но и по себични причини. Превърнал се е в разглезен, щедро възнаграждаван егоист, който се нуждае от пречистване на духа. Твърде дълго е живял на завет, загубил е душевните и физически сили и сега му трябва опасност. Когато „Ориентал“ спира да зареди въглища на островите Зелени нос, доброволците от Мидълсекс незабавно организират турнир по крикет на първото попаднало им парче равна земя. Артър гледа играта — срещу местните телеграфисти — с радост в сърцето. Има правила за удоволствията и правила за труда. Правила, заповеди и изпълнение, ясна цел. За това е дошъл.

В Блумфонтейн болничните палатки са на игрището за крикет; самата болница е в сградата под трибуните. Артър често се сблъсква със смъртта, макар че повече хора загиват от чревни болести, отколкото от куршумите на бурите. Взима си пет дни отпуск, за да придружи армията в нейния поход на север, през река Вет към Претория. На връщане южно от Брандфорт един местен негър с дръглив кон ги спира и им казва, че на два часа път лежи ранен британски войник. Срещу един флорин го наемат за водач. Дълго яздят през царевичните ниви, после из пущинака. Раненият англичанин се оказва мъртъв австралиец — нисък, мускулест, с восъчно прежълтяло лице. Войник номер 410 от кавалерията на Нов Южен Уелс; вече без кон и без пушка. Кръвта му е изтекла от рана в корема. Лежи с джобен часовник в ръката; навярно е гледал как животът му отлита минута подир минута. Часовникът е спрял на един след полунощ. Върху гърлото на празната манерка до него е сложена червена шахматна фигура от слонова кост. Другите фигури — вероятно откраднати от някое бурско имение — лежат в раницата му. Събират оскъдните вещи: патрондаш, автоматична писалка, копринена кърпичка, сгъваемо ножче, джобен часовник и протрита кесия с две лири, шест шилинга и шест пенса. Премятат лепкавото тяло върху коня на Артър и рояк мухи ги придружава по трите километра път до най-близката телеграфна станция. Там оставят за погребение номер 410 от кавалерията на Нов Южен Уелс.