Джулиан Барнс - Артър & Джордж

В десет и половина сутринта на 19 октомври 1906 година Джордж Ейдълджи напусна „Пентънвил“ в кабриолет заедно с един евреин, когото също освобождаваха. Не го попита дали е истински евреин, или е станал такъв в затвора. Кабриолетът остави спътника му пред Еврейското дружество за подпомагане на затворниците, сетне продължи към централата на Чърч Арми 6 6 Чърч Арми — евангелистка благотворителна организация, свързана с англиканската църква. — Б.пр. . Затворниците, членуващи в подобни организации, получаваха двойна парична помощ след освобождаването. Джордж получи сумата от две лири, девет шилинга и десет пенса. После служители от организацията го отведоха до Скотланд Ярд, където му обясниха условията за освобождаването. Трябваше да представи адрес, където ще отседне; веднъж месечно да се отчита в Скотланд Ярд и да уведомява предварително, ако има намерение да напуска Лондон.

Един вестник бе пратил в „Пентънвил“ фотограф да заснеме как Джордж Ейдълджи напуска затвора. Погрешка човекът засне затворник, освободен половин час преди Джордж, и тъй вестникът отпечата чужда снимка.

От Скотланд Ярд откараха Джордж да се срещне с родителите си.

Беше свободен.

И сетне той среща Джийн.

Остават няколко месеца до трийсет и осмия му рожден ден. Тази година Сидни Паджет му рисува портрет — седнал е вдървено на тапицирано кресло с леко разгърнат фрак, за да се вижда златният ланец; в лявата си ръка държи бележник, в дясната сребърен автоматичен молив. Косата му вече отстъпва над слепоочията, но пищните мустаци напълно компенсират тази загуба — те завладяват лицето над и около горната устна и протягат засуканите си връхчета отвъд ушите. Това придава на Артър властния вид на военен прокурор, чийто авторитет се подсилва от карирания герб в горния ъгъл на портрета.

Артър пръв е готов да признае, че познанията му за жените са по-скоро на джентълмен, отколкото на бонвиван. Вярно, на млади години е имал бурни флиртове — дори един епизод, свързан с летящите риби. Имал е близост с Елмор Уелдън, която тежеше цели седемдесет килограма, но, разбира се, един джентълмен не споменава подобни подробности. Имаше Туй, която с годините се превърна в негова приятелка и сестра, а сетне изведнъж в болна сестричка. И, естествено, истинските му сестри. В клуба чете статистики за проституцията. На чаша портвайн се разказват истории, които понякога той отказва да слуша — например истории за уединени стаи в дискретни ресторанти. Виждал е гинекологични заболявалия, посещавал е затворнички, запознат е с болестите на портсмътските моряци и други хора с нисък морал. Неговото разбиране за сексуалния акт е различно, макар и по-скоро свързано с печалните последствия, отколкото с веселите прелюдии.

Майка му е единствената жена, чиито напътствия е готов да приеме. С други представителки на прекрасния пол е бил по-голям брат, заместител на баща, властен съпруг, грижовен лекар, щедър благодетел, който подписва празни чекове, и Дядо Коледа. Категорично е доволен от разделението и разликите между половете, както мъдро ги е оформило обществото в течение на векове. Решително отхвърля идеята жените да имат право на глас: когато се прибере от работа, един мъж не иска насреща си политик край камината. Познавайки сравнително слабо жените, той може да ги идеализира повече. И смята, че така трябва да бъде.

Именно затова Джийн го шокира. Той вече отдавна не гледа на младите жени с погледа на младеж. Според него жените — младите жени — са недоизваяни; те са податливи, меки като пластилин и чакат да се оформят под допира на мъжа, за когото ще се омъжат. Крият се; гледат и чакат, с радост се представят пред обществото (която обаче никога не бива да преминава в кокетство), докато дойде време мъжът да изрази интерес, после по-голям интерес и накрая подчертан интерес, по което време те вече се разхождат насаме, семействата им се познават, накрая той иска ръката й, а понякога тя — може би като последен опит за укриване — го кара да чака отговора. Така са се развили нещата, а обществената еволюция има свои закони и необходимости, също като биологичната. Положението нямаше да е такова, ако не съществуваха най-основателни причини за това.

Когато го запознават с Джийн — на следобеден чай у един от видните лондонски шотландци, които Артър обикновено избягва, — той веднага забелязва, че е изумителна млада жена. От дълъг опит знае какво да очаква: изумителната млада жена ще го попита кога ще напише нова история за Шерлок Холмс, дали той наистина е загинал в Райхенбахския водопад, не би ли било по-добре детективът консултант да се ожени и как изобщо му е хрумнала тази идея. Понякога Артър отговаря уморено като човек, навлечен с пет палта, друг път намира сили да се усмихне измъчено и отвръща: „Вашият въпрос, млада госпожице, ми напомня защо проявих благоразумието да го хвърля във водопада.“