Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Към средата на първата му седмица в «Портланд» капеланът дойде да го посети. Държеше се сърдечно, сякаш бяха в църквата на Грейт Уайърли, а не в тенекиен кучкарник с дупка за проветрение под вратата.

— Привиквате ли? — попита дружески той.

— Директорът май смята, че мисля само за бягство.

— Да, да, на всекиго така говори. Между нас казано, смятам, че се радва, ако от време на време има по някое бягство. Черното знаме, топовните гърмежи, преобръщането на килиите с главата надолу. И винаги печели — това също му допада. Никой не е успял да избяга оттук. Ако не го хванат войниците, ще попадне в ръцете на гражданите. За залавяне на беглец дават награда от пет лири, тъй че никой няма интерес да си затваря очите. Следва дълъг престой в карцера и загуба на правото за помилване. Просто не си заслужава.

— Другото, което ми каза директорът, беше, че не е разрешено да си сменям религията.

— Вярно.

— Но защо ми е да я сменям?

— О, разбира се, вие сте «звезда». Още не познавате тънкостите. Разбирате ли, в «Портланд» има само протестанти и католици. Съотношение горе-долу шест към едно. Но няма евреи. Ако бяхте евреин, щяха да ви пратят в «Паркхърст».

— Но аз не съм евреин — заяви упорито Джордж.

— Да, така е. Но ако бяхте от старите пушки — професионалист например — и смятахте, че в «Паркхърст» се живее по-леко, можеше тая година да ви освободят от «Портланд» като ревностен привърженик на англиканската църква, а когато полицията ви прибере пак, да решите, че сте евреин. Тогава щяха да ви пратят в «Паркхърст». Затова въведоха правилото, че не може да си сменяте религията, докато излежавате присъда. Иначе затворниците щяха да я сменят на всеки шест месеца просто за да се намират на работа.

— Равинът в «Паркхърст» сигурно не страда от липса на изненади.

Капеланът се позасмя.

— Странно как престъпният живот може да превърне човека в евреин.

Джордж откри, че в «Паркхърст» пращат не само евреите; инвалидите и кротките луди също попадаха там. В «Портланд» може и да беше забранено да си сменяш религията, но при физическо или умствено заболяване имаше шанс за прехвърляне. Разправяха, че някои затворници нарочно си нараняват краката с кирки или се преструват на побъркани — лаят като кучета или си скубят косата на кичури — с надеждата да сменят затвора. Вместо това повечето от тях попадаха в карцера и печелеха само няколко дни на хляб и вода.

«Портланд» има много здравословно географско разположение — писа Джордж на родителите си. — Въздухът е ободряващ и много полезен, а заболяванията са рядкост.“ Все едно, че пращаше картичка от Абъристуит. Но не лъжеше, а и все трябваше да им намери някаква утеха.

Скоро привикна с тясната килия и реши, че „Портланд“ е по-добро място от „Луис“. Формалностите бяха по-малко, нямаше го и идиотското правило за подстригване и бръснене на открито. Освен това тук не гледаха толкова строго на разговорите между затворниците. Храната също бе по-добра. Можеше да съобщи на родителите си, че всеки ден има различна вечеря и два вида супа. Хлябът беше пшеничен — „По-добър, отколкото в нашата фурна“, писа той не за да заобиколи цензурата или да залъже самия себе си, а съвсем искрено. Имаше също така зеленчуци и марули. Какаото беше превъзходно, но чаят слабичък. Все пак, ако човек не искаше чай, можеше да получи овесена каша и Джордж често се изненадваше, виждайки мнозина да настояват за долнопробен чай вместо за нещо по-хранително.

Можеше да съобщи на родителите си, че разполага с предостатъчно топло бельо, а също тъй пуловери, гамаши и ръкавици. Библиотеката беше дори по-добра от тази в „Луис“, а условията по-великодушни — разрешаваха се по две „библиотечни“ и четири образователни книги на седмица. Имаше подвързани течения на най-известните списания, макар че затворническата управа бе прочистила списанията и книгите от нежелателни теми. Джордж взе един том за съвременната британска живопис и с разочарование откри, че всички илюстрации с творби на сър Лорънс Алма-Тадема са грижливо изрязани от бръснача на цензурата. Както във всички други библиотечни книги, най-отпред имаше печат с предупреждението: „Подгъването на страници забранено.“ Някой затворник бе добавил отдолу: „И късането им също.“

Хигиената не беше ни по-добра, ни по-лоша, отколкото в „Луис“. Ако човек искаше да получи четка за зъби, трябваше да подаде молба до директора, който отговаряше с „да“ или „не“ според някаква своя непредсказуема система.