Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джордж, който слушаше с леко наведена глава, за да се съсредоточи върху думите на мистър Дистърнъл, осъзна, че словото е приключило. Вдигна глава и откри, че обвинителят театрално се е загледал в него, сякаш едва сега най-сетне виждаше подсъдимия в пълната светлина на истината. Насърчени от мистър Дистърнъл, съдебните заседатели също се взираха в него, както и сър Реджиналд Харди, както и цялата съдебна зала, с изключение на неговите роднини. Може би полицай Дъбс и другите полицаи от скамейката за свидетелите дори и сега диреха с очи по дрехите му кървави петна.

Съдията започна заключителната си реч в един без четвърт, като нарече злодеянията «петно върху името на графството». Джордж слушаше, но непрестанно усещаше изпитателните погледи на дванайсет честни и почтени мъже, търсещи признаци на сатанинско лукавство. Нямаше какво друго да стори, освен да се опита да изглежда колкото се може по-невъзмутим.

Точно в два сър Реджиналд освободи съдебните заседатели и Джордж бе отведен в мазето. Както през изминалите четири дни, на стража стоеше полицай Дъбс — леко смутен, тъй като знаеше, че Джордж едва ли би се опитал да бяга. Досега той се бе държал към затворника с уважение и без грубости. След като вече нямаше опасност думите му да бъдат изопачени, Джордж поведе разговор с него.

— Полицай, според вашия опит добре ли е или зле, ако съдебните заседатели се забавят с решението?

Дъбс се позамисли.

— Според моя опит, сър, бих казал, че е или добре, или зле. Или едното, или другото. Зависи.

— Разбирам ви — каза Джордж. Обикновено не се изразяваше така, вероятно бе прихванал тая думичка от пледиращите адвокати. — А според вашия опит добре ли е съдебните заседатели да вземат бързо решение?

— Ами, сър, според моя опит би било или добре, или зле. Всъщност зависи от обстоятелствата.

Джордж си позволи да се усмихне, независимо как би го изтълкувал Дъбс или който и да било. Струваше му се, че ако съдебните заседатели се върнат бързо, това би трябвало — с оглед на тежкото престъпление и необходимостта дванайсетте мъже да бъдат единодушни — да е добър признак. Едно бавно завръщане също нямаше да е лошо, защото колкото по-дълго обсъждаха въпроса, толкова повече съществени факти щяха да изплуват на повърхността и да разобличат измамните маневри на Дистърнъл.

Полицай Дъбс се изненада не по-малко от Джордж, когато ги повикаха само след четирийсет минути. За последен път тръгнаха заедно по сумрачните коридори и нагоре по стъпалата към подсъдимата скамейка. В три без четвърт съдебният секретар изрече към председателя думите, отдавна познати на Джордж:

— Господа съдебни заседатели, стигнахте ли до единодушно решение?

— Да, сър.

— Какво е вашето решение, подсъдимият Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи виновен ли е, или е невинен по обвинението в осакатяване на кон, собственост на въгледобивната компания в Грейт Уайърли?

— Виновен, сър.

Не, това не може да е истина, помисли си Джордж. Погледна председателя — беловлас мъж с вид на училищен директор и лек стафордшърски акцент. Току-що казахте погрешни думи. Поправете се. Искахте да кажете «невинен», което е верният отговор на въпроса. Всичко това прелетя през ума на Джордж, докато най-сетне осъзна, че председателят все още стои прав и се кани да заговори отново. Да, разбира се, щеше да се поправи.

— Взимайки това решение, съдебните заседатели препоръчват на съда да бъде снизходителен.

— На какво основание? — попита сър Реджиналд, като се втренчи в председателя.

— Неговото положение.

— Личното му положение?

— Да.

Съдията и двамата му помощници се оттеглиха да обмислят присъдата. Джордж не смееше да погледне близките си. Майка му притискаше кърпичка към лицето си; баща му безизразно гледаше право напред. Мод, от която очакваше да се разплаче, го изненада. Тя бе извъртяла цялото си тяло към него и го гледаше с искрена обич. Джордж имаше чувството, че ако може да съхрани в паметта си този поглед, тогава ще изтърпи и най-тежките изпитания.

Но преди да продължи с тези мисли, към него се обърна съдията, който бе взел решение за броени минути.

— Джордж Ейдълджи, присъдата на заседателите е справедлива. Те препоръчаха да сме снизходителни с оглед на вашето положение. Сега трябва да решим какво наказание ви се полага. Трябва да вземем предвид положението ви и какво би означавало за вас едно наказание. От друга страна, трябва да вземем предвид положението на графство Стафорд и област Грейт Уайърли, както и позора, който им причини сегашното положение на нещата. Присъдата ви е седем години затвор.