Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Това не е истина. Никой не се е приближавал до нас.

— И след това се качихте на влака?

— Не ми беше посочена основателна причина да не го сторя.

— Значи не може и дума да става, че сте се усмихнали на новината за осакатеното животно.

— Именно, и дума не може да става. Никой не се е приближавал до нас. А и едва ли бих се усмихнал на подобна вест. Може да съм се усмихнал единствено когато Маркю спомена за почивка. Той е известен в цялото село като лентяй, тъй че предложението много му подхождаше.

— Разбирам. А сега нека минем малко по-нататък, когато инспектор Камбъл и сержант Парсънс дойдоха в кантората да ви арестуват. Те твърдят, че по пътя към затвора сте казали: «Не съм изненадан. Очаквах го от доста време.» Казахте ли тези думи?

— Да, казах ги.

— Ще обясните ли какво имахте предвид?

— Разбира се. От известно време насам срещу мен се водеше клеветническа кампания. Получавах анонимни писма, които показах на полицията. Беше съвършено ясно, че полицаите следят всяко мое движение и наблюдават дома ми. Коментарите на един полицай в мое присъствие подсказваха, че са настроени срещу мен. Една-две седмици по-рано дори плъзна слух, че съм бил арестуван. Полицаите изглеждаха твърдо решени да изровят нещо срещу мен. Ето защо не бях изненадан.

След това мистър Вейчъл попита за приписваната му заплаха срещу тайнствения мистър Локстън. Джордж отрече както да е изричал подобни думи, така и да познава човек на име Локстън.

— Нека се насочим към едно друго твърдение, което ви приписват. Пред съда в Канок ви бе предложено освобождаване под гаранция, но вие отказахте. Ще обясните ли защо?

— Разбира се. Условията бяха извънредно обременителни не само за мен, но и за близките ми. Освен това тогава бях в затворническата болница и с мен се отнасяха много добре. Предпочитах да остана там до началото на процеса.

— Разбирам. Полицай Мередит даде показания, че в затвора сте му казали: «Няма да изляза под гаранция и когато изкормят следващия кон, няма да е мое дело.» Казахте ли такива думи?

— Да.

— И какво имахте предвид?

— Точно каквото казах. Седмици и дори месеци преди да бъда арестуван, имаше нападения срещу животни и тъй като те нямаха нищо общо с мен, очаквах да продължат. А ако това станеше, истината щеше да излезе наяве.

— Разбирате ли, мистър Ейдълджи, бяха изказани предположения, и несъмнено ще бъдат изказани пак, че за отказа да излезете под гаранция има по-зловеща причина. Предполага се, че бандата в Грейт Уайърли, за чието съществуване непрекъснато се намеква без нито едно доказателство, ще ви се притече на помощ, като осакати още животни, за да докаже вашата невинност.

— В отговор мога само да кажа, че ако имах лукавството да измисля толкова хитър план, тогава едва ли щях да съм толкова глупав, та да го призная предварително пред полицейски служител.

— Прав сте, мистър Ейдълджи, напълно сте прав.

Както очакваше Джордж, на кръстосания разпит мистър

Дистърнъл се държа грубо и подигравателно. Той поиска от Джордж да обясни редица неща, които вече бяха напълно изяснени, само за да изрази демонстративно недоверие. Стратегията му целеше да докаже, че обвиняемият е извънредно лукав и коварен, но в същото време непрестанно се самообвинява. Джордж знаеше, че трябва да остави мистър Вейчъл да изтъкне това. Не биваше да се поддава на провокации; трябваше да отговаря, без да бърза; трябваше да е невъзмутим.

Разбира се, мистър Дистърнъл не пропусна да изтъкне факта, че вечерта на 17 август Джордж е стигнал до фермата на мистър Грийн, и си позволи да се зачуди защо това е убягнало от паметта на обвиняемия при неотдавнашните му показания. Обвинителят стана безмилостен, когато разпитът неминуемо стигна до темата за космите по дрехите на Джордж.

— Мистър Ейдълджи, вие заявихте под клетва, че космите са полепнали по дрехите ви, когато сте се подпирали на оградата на някое пасище.

— Казах, че може би е станало така.

— И все пак доктор Бътър откри по дрехите ви двайсет и девет косъма, които после изследва под микроскоп и установи, че са еднакви по дължина, цвят и строеж с космите, взети от мъртвото пони.

— Той не каза «еднакви», а «подобни».

— Тъй ли? — За момент мистър Дистърнъл се обърка и се престори, че преглежда записките си. — Вярно. «Подобни по дължина, цвят и строеж.» Как обяснявате това подобие, мистър Ейдълджи?

— Не мога да го обясня. Не съм експерт по животински косми. Мога само да предположа как космите са се озовали върху облеклото ми.