Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Ветеринарят Луис описа състоянието на понито край мината — как от него течала кръв, дължината и вида на раната и прискърбната наложителност да бъде застреляно. Мистър Дистърнъл го попита какви изводи може да направи относно момента, когато е извършено осакатяването. Мистър Луис заяви, че според неговата професионална преценка раната е нанесена най-много шест часа преди той да прегледа понито. С други думи, не по-рано от два и половина сутринта на 18 август.

За Джордж това беше първата добра вест на деня. Спорът какви дрехи е носил по време на посещението си при обущаря ставаше съвсем маловажен. Обвинението току-що си бе отрязало един от пътищата за настъпление. Сами се вкарваха в капан.

Но и така да беше, не си пролича по поведението на мистър Дистърнъл. Цялостното му държане подчертаваше, че благодарение на усърдната работа на полицията и обвинението най-сетне първоначалната неяснота по делото е отстранена. Вече не твърдим, че по някое време в разстояние на дванайсет часа… вече можем да заявим, че е било почти точно два и половина сутринта, когато… И мистър Дистърнъл някак успя да превърне тази нарастваща точност в също тъй нарастваща увереност, че човекът на подсъдимата скамейка е тук именно по причините, посочени в обвинителния акт.

Последната част от деня бе посветена на Томас Хенри Гърин, който потвърди, че е графолог с деветнайсет години опит в изследването на подправени и анонимни писма. Заяви, че често е бил търсен за помощ от Министерството на вътрешните работи и че напоследък професионалните му изяви са свързани със свидетелстване по делото за убийството във фермата за месо. Джордж не знаеше как би трябвало да изглежда един графолог; може би сух и академичен, с глас като стържещо перо. Мистър Гърин — с червендалесто лице и буйни мустаци — спокойно можеше да мине за брат на мистър Грийнсил, месаря от Уайърли.

Външността на мистър Гърин не му попречи постепенно да завладее вниманието на съда. Бяха представени образци от почерка на Джордж в увеличени фотографски изображения. Оригиналните документи бяха описани и предадени на съдебните заседатели, които според Джордж ги оглеждаха цяла вечност, като често прекъсваха, за да се втренчат за дълго в обвиняемия. Мистър Гърин посочи с дървена показалка някои характерни извивки, завъртулки и камшичета; описанието неусетно премина в съждение, после в теоретично предположение и накрая в абсолютно твърдение. Мистър Гърин сподели своето мнение на професионалист и експерт, че обвиняемият е автор както на анонимните писма, така и на тези, носещи неговия подпис.

— На всички писма ли? — попита мистър Дистърнъл и размаха ръка към съдебната зала, която сякаш се бе превърнала в писарско отделение.

— Не, сър, не на всички.

— Значи по ваше мнение някои не са писани от обвиняемия?

— Да, сър.

— Колко?

— Едно, сър.

Мистър Гърин посочи единственото писмо, чието авторство не приписваше на Джордж. Изключение, осъзна Джордж, което само подсилваше твърденията на Гърин за всички останали. Коварство под маската на обективност.

Мистър Вейчъл посвети известно време на разликата между лично мнение и научно доказателство, между предположения и основана на факти убеденост; но мистър Гърин се оказа железен свидетел. Мистър Вейчъл не беше първият защитник, опитващ се да докаже, че неговите методи са не по-надеждни от гледането на кристална топка, четенето на мисли и спиритическите сеанси.

По-късно мистър Мийк увери Джордж, че вторият ден често е най-тежкият за защитата; третият, когато представят собствените си доказателства, ще е най-добрият. Джордж се надяваше да излезе прав; бореше се с усещането, че бавно, но неумолимо му отнемат истината. Боеше се, че докато дойде ред на защитата, вече ще е твърде късно. Хората — и най-вече съдебните заседатели — щяха да си помислят: не, вече ни обясниха какво е станало. Защо да променяме мнението си?

На другата сутрин той послушно упражни патентования метод на мистър Мийк за дистанциран поглед към собственото си дело. УБИЙСТВО В ПОЛУНОЩ. ТРАГЕДИЯ КРАЙ КАНАЛА В БЪРМИНГАМ. ДВАМА ШЛЕПАДЖИИ АРЕСТУВАНИ.Този път обаче изпитаният похват не даде резултат. Джордж се прехвърли към другия край на страницата. ЛЮБОВНА ТРАГЕДИЯ В ТИПТЪН— за някакъв клетник, който от обич към невярна жена се хвърлил в канала. Но историите не успяха да го заинтригуват и очите му все се връщаха към заглавията. Дразнеше го фактът, че едно мизерно убийство край канала е ТРАГЕДИЯ, някакво си жалко самоубийство също е ТРАГЕДИЯ, а неговият случай от самото начало бе заклеймен и си оставаше БЕЗЧИНСТВО.