Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Инспектор Камбъл, преди да приключим, има един въпрос, предизвикващ сериозна обществена тревога, по който се надявам да ни осведомите. Доколкото знам, на 21 септември във фермата на мистър Грийн е открит убит кон.

— Така е, сър.

— А фермата на мистър Грийн се намира много близо до дома на викария, така ли?

— Да.

— И полицията проведе разследване на злодеянието?

— Да. По спешност.

— Успешно ли беше това разследване?

— Да, сър, успешно.

Мистър Дистърнъл едва ли се нуждаеше от театралната пауза, към която прибягна в момента; цялата съдебна зала чакаше като зяпнало дете.

— Ще кажете ли на съда какъв бе резултатът от вашето разследване?

— Джон Хари Грийн, деветнайсетгодишният син на фермера, върху чиито земи бе извършено злодеянието, и участник в доброволческата кавалерия, призна, че е извършил деянието срещу собствения си кон. Подписа пълни самопризнания в този смисъл.

— Значи пое самостоятелно цялата отговорност?

— Да.

— Разпитахте ли го за евентуална връзка между това действие и предишните престъпления в областта?

— Да, сър. Много старателно, сър.

— И какво заяви той?

— Че деянието му няма нищо общо с останалите събития.

— А вашето разследване потвърди ли, че няма абсолютно никаква връзка между станалото във фермата на Грийн и другите престъпления в областта?

— Да, потвърди.

— Никаква връзка?

— Никаква, сър.

— И Джон Хари Грийн днес е в съда?

— Да, сър, тук е.

Също като всички останали в претъпканата зала Джордж започна да се озърта за деветнайсетгодишен кавалерист, признал, че е осакатил собствения си кон, без да даде на полицията обяснения относно причината. Но в този момент сър Реджиналд Харди реши да даде обедна почивка.

Най-напред мистър Мийк имаше работа с мистър Вейчъл; едва след това дойде в стаята, където държаха Джордж по време на почивките. Лицето му беше унило.

— Мистър Мийк, вие ни предупредихте за Дистърнъл. Знаехме какво да очакваме. Поне следобед ще можем да разпитаме онзи Грийн.

Адвокатът мрачно поклати глава.

— Няма надежда.

— Защо?

— Защото е техен свидетел. Ако не го призоват, няма как да го подложим на кръстосан разпит. А да го призовем ние ще е голям риск, тъй като не знаем какво би казал. Може да ни нанесе съкрушителен удар. И все пак те го показват в съда, за да изглежда, че са съвсем откровени. Хитър ход. Типично за Дистърнъл. Трябваше да се сетя, но не знаех за самопризнанията. Лоша работа.

Джордж чувстваше, че е длъжен да ободри адвоката си.

— Разбирам раздразнението ви, мистър Мийк, но какво толкова е станало? Грийн твърди — както и полицаите, — че случаят няма нищо общо с другите престъпления.

— Там е цялата работа. Не какво казват, а как изглежда. Защо един човек ще изкорми кон — собствения си кон — без явна причина? Отговор: за да помогне на приятел и съсед, обвинен в същото престъпление.

— Но той не е мой приятел. Едва ли бих го познал, ако се видим.

— Да, знам. И когато поемем премерения риск да ви призовем за свидетел, ще кажете това на мистър Вейчъл. Но при всяко положение ще изглежда, че отричате твърдение, което изобщо не е направено. Хитър ход. Днес следобед мистър Вейчъл ще атакува инспектора, но не вярвам да имаме основания за оптимизъм.

— Мистър Мийк, нямаше как да не забележа, че когато даваше показания, Камбъл каза, че палтото ми — палтото, което не съм обличал от седмици — било мокро. В Канок той се ограничи с думата „влажно“.

Мийк се усмихна.

— Приятно е да се работи с вас, мистър Ейдълджи. Точно такива неща забелязваме, но предпочитаме да не ги споменаваме пред клиента, за да не го обезсърчим. Не се съмнявам, че полицаите и занапред ще прибягват до подобни корекции.

Този следобед мистър Вейчъл не успя да изкопчи нищо сериозно от инспектора, който умело маневрираше от свидетелската скамейка. При първата им среща в хеднефордския участък Джордж бе останал с впечатлението, че Камбъл има мудна мисъл и е леко високомерен. На Нюхол Стрийт и в Канок той беше по-съобразителен и открито враждебен, макар и невинаги напълно логичен. Сега поведението му беше сдържано и трезво, а високият ръст и униформата сякаш му придаваха убедителност и авторитет. Джордж си помисли, че не само събитията и версиите, но и личностите около него се променят неусетно.

Мистър Вейчъл имаше повече успех с полицай Купър, който отново описа как е сравнил ботуша на Джордж с отпечатъците в калта.

— Полицай Купър — започна мистър Вейчъл, — мога ли да попитам кой ви даде нареждане да действате по този начин?