Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Добре де — каза полицейският обвинител. — Посочете ни най-близкия публичен дом до мястото, където го видяхте.

— Старият полицейски участък — отвърна жизнерадостно мистър Гриптън.

Полицаят строго прекъсна смеховете, които посрещнаха този отговор.

Мис Бидъл, която държеше да подчертае, че е сгодена с мистър Гриптън, също бе видяла мистър Ейдълджи, както и мнозина други свидетели.

Бяха изложени подробности за осакатяването: раната на понито, собственост на въгледобивната компания, била дълга трийсет и осем сантиметра.

Бащата на задържания, индус, викарий на Грейт Уайърли, също даде показания.

Задържаният заяви:

— Аз съм напълно невинен и готов да го докажа.

На 4 септември, петък, Джордж Ейдълджи бе предаден на съда на графство Стафорд с две обвинения. На другата сутрин той прочете в бърмингамския „Дейли Газет“:

Ейдълджи изглеждаше свеж и бодър. Седнал на своя стол в средата на залата, той енергично разговаряше с адвоката си и доброто му юридическо образование личеше по острата критика към доказателствата. През повечето време обаче просто седеше със скръстени ръце и гледаше свидетелите с невъзмутим интерес. Беше преметнал крак върху крак, тъй че всички можеха да видят характерното износване на единия ток на ботуша му, което представлява най-силното звено във веригата от косвени доказателства срещу него.

Джордж беше доволен, че все още го наричат невъзмутим, и се питаше дали ще може да се преобуе преди началото на процеса.

Забеляза още, че в един друг вестник описваха Уилям Грейторекс като „здраво английско момче с откровено загоряло лице и любезни обноски“.

Мистър Личфийлд Мийк беше уверен, че рано или късно ще се стигне до оправдателна присъда.

От лекарката мис Софи Франсис Хикман все още нямаше никаква вест.

Шестте седмици между предявяването на обвинение и началото на процеса Джордж прекара в болничното крило на стафордския затвор. Не беше недоволен; смяташе, че е взел разумно решение да откаже освобождаване под гаранция. С такива обвинения едва ли би могъл да работи като адвокат и макар да тъгуваше за близките си, смяташе, че за всички ще е най-добре да остане под стража. Написаното във вестниците за тълпи около дома на викария силно го разтревожи; спомняше си и как хората блъскаха с юмруци по вратите на кабриолета, докато го водеха към съда в Канок. Нямаше да е в безопасност, ако подобни диваци го срещнеха по улиците на Грейт Уайърли.

Но имаше и още една причина да предпочита да остане в затвора. Всички знаеха къде се намира; през всеки момент от деня беше под наблюдение. Следователно, ако се случеше ново престъпление, щеше да стане ясно, че той няма нищо общо с цялата история. А ако първото обвинение се окажеше безпочвено, то и второто — нелепата измислица, че е заплашил с убийство човек, когото не познава — също щеше да бъде оттеглено. Странно се почувства, че именно той, един адвокат, се надява на злодеяние срещу беззащитно животно; но повтарянето на престъплението му се струваше най-бързият път към свободата.

А дори и да се стигнеше до съд, нямаше съмнение какъв ще е крайният изход. Той си бе възвърнал самообладанието и оптимизма; не му се налагаше да се преструва нито пред мистър Мийк, нито пред родителите си. Вече си представяше заглавията: ЧОВЕКЪТ ОТ ГРЕЙТ УАЙЪРЛИ ОПРАВДАН. ПОЗОРНО СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА МЕСТЕН АДВОКАТ. СВИДЕТЕЛИТЕ ПОЛИЦАИ ОБЯВЕНИ ЗА НЕКОМПЕТЕНТНИ. И може би дори ПОЛИЦЕЙСКИЯТ НАЧАЛНИК ПОДАВА ОСТАВКА.

Мистър Мийк в общи линии го бе убедил, че няма голямо значение как го представят вестниците. Това му се струваше още по-маловажно на 21 септември, когато във фермата на мистър Грийн откриха изкормен кон. Джордж посрещна новината със сдържано ликуване. Вече чуваше как ключът се превърта в ключалката, усещаше дъха на ранното утро и аромата на пудра, докато майка му го прегръща.

— Това доказва, че съм невинен, мистър Мийк.

— Не съвсем, мистър Ейдълджи. Струва ми се малко пресилено да го твърдим.

— Но нали съм тук, в затвора…

— Което от гледна точка на съда доказва единствено, че нямате нищо общо с осакатения кон на мистър Грийн.

— Не, доказва, че има последователност на събитията преди и след понито при мината. И сега по всичко личи, че аз нямам нищо общо с тази последователност.

Защитникът отпусна брада върху юмрука си.

— Аз знам това, мистър Ейдълджи.

— Но?

— Но в такива моменти винаги смятам за полезно да си представя какво би казало обвинението при тия обстоятелства.