Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Не е вярно! — извика викарият и скочи на крака.

— Не прекъсвайте — каза инспектор Камбъл, преди магистратите да реагират.

Сержант Парсънс продължи с доказателствата и описа момента, когато затворили обвиняемия в килия на Нютън Стрийт в Бърмингам. Ейдълджи се обърнал към него и казал: „Предполагам, че това е работа на мистър Локстън. И него ще накарам да се поизпоти.“

На другата сутрин бърмингамският „Дейли Газет“ писа за Джордж:

Той е на 28 години, но изглежда по-млад. Беше облечен с омачкан пепитен костюм и изобщо не приличаше на типичен адвокат със смуглото си лице, големите тъмни очи, изпъкналите устни и малката заоблена брадичка. Като цяло видът му е по ориенталски невъзмутим, без никакви признаци на чувства освен едва доловима усмивка, докато обвинението разказваше изумителната история на деянията му. Доста възрастният баща индус и беловласата майка англичанка присъстваха в съда и следяха хода на делото със затрогващ интерес.

— Аз съм на двайсет и осем, но изглеждам по-млад — отбеляза той пред мистър Мийк. — Може би защото всъщност съм на двайсет и седем. Майка ми не е англичанка, а шотландка. Баща ми не е индус.

— Предупредих ви да не четете вестниците.

— Но той не е индус.

— За „Газет“ няма разлика.

— Но, мистър Мийк, какво ще речете, ако кажа, че сте уелсец?

— Не бих възразил, защото майка ми има уелска кръв.

— Или ирландец?

Мистър Мийк му се усмихна спокойно и дори заприлича мъничко на ирландец.

— Или французин?

— Сега вече прекалявате, сър. Засегнахте ме.

— И съм невъзмутим — продължи Джордж, поглеждайки отново вестника. — Лошо ли е да си невъзмутим? Нима не трябва да бъде такъв един типичен адвокат? И все пак не съм типичен адвокат, а типичен ориенталец, каквото и да означава това. Какъвто и да съм, все ще бъда типичен, нали? Ако бях избухлив, пак щях да съм типичен ориенталец, нали?

— „Невъзмутим“ не е толкова зле, мистър Ейдълджи. Поне не ви нарекоха „загадъчен“. Или „лукав“.

— Какво би означавало това?

— О, изпълнен с дяволска злоба и хитрост. Опитваме се да избегнем тая дума. Също и „сатанински“. Защитата приема да сте „невъзмутим“.

Джордж се усмихна на адвоката.

— Извинявайте, мистър Мийк. И ви благодаря за здравия разум. Боя се, че и тепърва ще ми бъде нужен.

На второто съдебно заседание показания даде Уилям Грейторекс, четиринайсетгодишен ученик от прогимназията в Уолсол. Пред съда бяха прочетени множество писма с негов подпис. Той отрече както да ги е писал, така и да знае за тях. Можел да докаже, че е бил на остров Ман, когато били пуснати две от писмата. Всяка сутрин хващал влака от Хеднесфорд до Уолсол, където учел. Обикновено с него пътували и други момчета — Уестуд Стаили, син на известен въгледобивен предприемач; Куибъл, син на викария в Хеднесфорд; Пейдж, Харисън и Феридей. Имената на всички тези момчета се споменаваха в току-що прочетените писма.

Грейторекс заяви, че познава по външност мистър Ейдълджи от три-четири години.

— Той често пътуваше в едно купе с нас. Десетки пъти, струва ми се.

Попитаха го кога за последен път обвиняемият е пътувал заедно с него.

— Сутринта след като убиха два от конете на мистър Блуит. Докато минавахме с влака, видяхме ги да лежат на пасището.

Свидетелят бе попитан дали мистър Ейдълджи му е казал нещо онази сутрин.

— Да, попита ме дали убитите коне са на мистър Блуит. После надникна през прозореца.

Попитаха свидетеля дали преди това е имал други разговори с обвиняемия за осакатените животни.

— Не, никога — отговори момчето.

Томас Хенри Гърин потвърди, че е специалист по почерците с дългогодишен стаж. Представи доклада си за писмата, който бе прочетен в съдебната зала. В преправения почерк той открил редица твърде характерни особености. Точно същите особености открил и в писмата на мистър Ейдълджи, които му били дадени за сравнение.

Доктор Бътър, полицейският лекар, който бе изследвал петната по дрехите на Ейдълджи, заяви, че е извършил проби, доказващи наличие на следи от кръв на млекопитаещо. По палтото и сакото открил двайсет и девет къси кафяви косъма. Сравнил ги с космите по кожата, взета от понито, осакатено при мината, преди арестуването на мистър Ейдълджи. Под микроскопа те се оказали идентични.

Мистър Гриптън, който през въпросната вечер правел компания на една млада дама близо до Копие Лейн в Грейт Уайърли, даде показания, че видял мистър Ейдълджи и се разминал с него около девет часа. Не бил съвсем сигурен къде точно.