Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джордж се озърна към мистър Мийк — това изобщо не беше духът на вчерашния му разговор с инспектора. Но мистър Мийк не се интересуваше от погледите на своя клиент. Вместо това той се изправи и зададе на Камбъл няколко въпроса, които се сториха на Джордж съвсем безобидни, та дори и дружелюбни.

После мистър Мийк призова преподобния Шапурджи Ейдълджи, представен като „свещенослужител“. Джордж видя как баща му описва точно, но с доста дълги паузи спалнята им в дома на викария; как винаги заключва вратата; колко трудно се превърта ключът и как силно скърца; колко лек сън има, през последните месеци страда от лумбаго, тъй че непременно би се събудил при превъртане на ключа; как никога не спи до по-късно от пет сутринта.

Полицай Барет, шишкав мъж с бяла брада, притиснал фуражката към издутото си шкембе, съобщи на съда, че началникът му е наредил да възрази срещу евентуално освобождаване под гаранция. След кратко съвещание магистратите решиха задържаният отново да се яви пред тях идния понеделник, когато ще бъде изслушано предложението за освобождаване под гаранция. Междувременно да бъде прехвърлен в стафордския затвор. С това заседанието приключи. Мистър Мийк обеща да посети Джордж на другия ден, вероятно следобед. Джордж го помоли да донесе бърмингамски вестник. Трябваше да разбере какво ще узнаят колегите му. Предпочиташе „Газет“, но и „Поуст“ щеше да свърши работа.

В стафордския затвор го попитаха коя религия изповядва и дали знае да чете и да пише. После му наредиха да се съблече гол и да заеме унизителна поза. Отведоха го при директора на затвора капитан Синдж, който му каза, че ще бъде настанен в болничното крило, докато се освободи килия. После му обясни и какви привилегии има като следствен: разрешава му се да носи собствени дрехи, да се разхожда, да пише писма, да получава вестници и списания. Разрешават му се разговори на четири очи с адвоката, които ще бъдат наблюдавани от надзирател зад стъклена врата. Всички останали свиждания ще се осъществяват под строг надзор.

Джордж беше арестуван само по лек летен костюм и сламена шапка. Поиска разрешение да получи нови дрехи. Отговориха му, че това е против правилника. Следственият има привилегията да задържи собствените си дрехи; това обаче не бива да се тълкува като право да помести в килията своя личен гардероб.

ГОЛЯМАТА СЕНЗАЦИЯ В УАЙЪРЛИ, прочете Джордж на другия ден. СИНЪТ НА ВИКАРИЯ АРЕСТУВАН.„Сензацията, която арестът предизвика в цялата област Канок Чейс, привлече вчера многолюдни тълпи по пътищата към дома на викария в Грейт Уайърли, където е жилището на обвиняемия, както и към полицейския съд и полицейския участък в Канок.“ Джордж изпадна в отчаяние при мисълта за подобна обсада на дома му. „Полицаите получиха разрешение за обиск без заповед. Според сведенията до момента са били открити голям брой окървавени дрехи, бръсначи и чифт ботуши, намерени в една нива близо до последното осакатено животно.“

— Намерени в една нива — повтори той на мистър Мийк. — Намерени в нива? Да не би някой да е отнесъл ботушите ми на нивата? Голям брой окървавени дрехи? Голям брой?

Мийк изглеждаше поразително спокоен. Не, не възнамерявал да пита полицаите дали наистина са открили на нивата чифт ботуши. Не, не възнамерявал да настоява пред бърмингамския „Дейли Газет“ за опровержение относно количеството окървавени дрехи.

— Ще ми позволите ли една препоръка, мистър Ейдълджи?

— Разбира се.

— Както навярно предполагате, имал съм много клиенти във вашето положение и повечето от тях настояват да четат какво пишат вестниците за техния случай. Тогава винаги ги съветвам да прочетат и съседната статия. Често помага.

— Съседната статия?

Джордж плъзна поглед пет сантиметра наляво. ИЗЧЕЗНАЛА ЛЕКАРКА, гласеше заглавието. И по-долу: НИКАКВИ ВЕСТИ ЗА МИС ХИКМАН.

— Четете на глас — каза мистър Мийк.

— „Все още остава пълна загадка изчезването на мис Софи Франсис Хикман, хирург от Кралската обществена болница…“

Мийк накара Джордж да изчете целия материал. Слушаше внимателно, въздишаше, клатеше глава и дори тихичко ахваше от време на време.

— Но, мистър Мийк — рече накрая Джордж, — откъде да знам, че всичко това е истина, след като пишат такива неща за мен?

— Точно това имах предвид.

— И все пак… — Погледът на Джордж машинално се върна на първата статия. — И все пак… „Обвиняемият, както личи по името му, е от източен произход.“ Хората ще си помислят, че съм китаец.