Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Разбира се, работата изобщо нямаше да стигне до съдии и адвокати. Полицаите нямаха доказателства срещу него, а той разполагаше с най-сигурното доказателство за алиби. Свещеник от англиканската църква щеше да се закълне с ръка върху светата Библия, че по време на престъплението синът му е спал в заключена стая. След което магистратите щяха да се спогледат и дори нямаше да си правят труда да се оттеглят. Инспектор Камбъл щеше да стане обект на най-строго порицание и край. Естествено, трябваше да си наеме добър адвокат и смяташе, че най-подходящ ще е мистър Личфийлд Мийк. Обвинението отпада, присъжда му се обезщетение, освобождават го с безупречна репутация, върху полицията се сипят критики.

Не, увличаше се. И прекалено избързваше като наивник от простолюдието. Нито за миг не биваше да спира да мисли като адвокат. Трябваше да предвиди какво ще твърдят полицаите, какво да каже защитникът му, какво ще приеме съдът. Трябваше да помни с абсолютна увереност къде е бил, какво е правил и говорил, кой какво му е казвал през целия период на изфабрикуваната престъпна дейност.

Систематично анализира последните два дни, като се подготвяше да докаже категорично едно просто и неоспоримо събитие. Набеляза си свидетелите, които можеха да му потрябват: неговата секретарка, обущаря мистър Хандс, началник-гарата мистър Мериман. Всеки, който го е видял да върши нещо. Например Макрю. Ако Мериман не можеше да потвърди факта, че е заминал за Бърмингам с влака в 7:39, Джордж знаеше кого да повика. Докато чакаше на перона, Джоузеф Макрю дойде и му предложи да хване по-късен влак, тъй като инспектор Камбъл искал да разговаря с него. Маркю беше бивш полицай, който в момента държеше странноприемница; не беше изключено да са го наели за специален агент, но не стана дума за това. Джордж попита какво иска Камбъл, а Маркю отвърна, че не знае. Джордж се колебаеше как да постъпи и в същото време се питаше какво ли си мислят другите пътници за разговора, когато Макрю изведнъж смени тона и фамилиарно подхвърли нещо от сорта… не, не от сорта, а буквално: „Стига де, мистър Ейдълджи, не можете ли да си вземете един ден почивка?“ А Джордж си помисли: всъщност, добри ми човече, взех си почивка точно преди две седмици, ходих със сестра си до Абъристуит, но щом става дума за почивка, ще се съобразявам със своето мнение или с това на баща ми, а не със стафордшърските полицаи, чието поведение през последните седмици едва ли се отличава с особена любезност. Затова обясни, че на Нюхол Стрийт го чакат неотложни дела, и когато влакът в 7:39 пристигна, остави Маркю на перона.

Със същата методичност Джордж прехвърли в ума си всички останали разговори, дори и най-незначителните. Накрая заспа или поне престана да усеща тъй остро скърцането на шпионката и влизането на полицая. На сутринта му донесоха кофа вода, парче груб сапун и някакъв парцал вместо кърпа. Разрешиха му да се види с баща си, който му бе донесъл закуска. Разрешиха му също така да напише две кратки писма, с които обясняваше на клиентите си защо се налага временно да отложат текущите дела.

Около час по-късно двама полицаи дойдоха да го отведат в съда. Докато чакаха да потеглят, те не обръщаха внимание на арестанта и разговаряха над главата му за един случай, който явно ги интересуваше повече от неговия. Ставаше дума за тайнственото изчезване на жена хирург от Лондон.

— Висока метър и седемдесет и пет, представи си.

— Значи не е трудно човек да я забележи.

— Така би трябвало, нали?

Изминаха сто и петдесетте метра от участъка до съда през тълпи от хора, проявяващи удивително любопитство. По някое време една старица го обсипа с несвързани ругатни, но бързо я дръпнаха настрани. В съда го чакаше мистър Личфийлд Мийк — адвокат от старата школа, мършав и белокос, известен както с любезността, така и с упорството си. За разлика от Джордж той не очакваше бързо прекратяване на делото.

Появиха се магистратите: мистър Дж. Уилямсън, мистър Дж. Т. Хатън и полковник Р. С. Уилямсън. Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи бе обвинен, че на 17 август незаконно и злонамерено е наранил кон, собственост на въгледобивната компания в Грейт Уайърли. Обвиняемият не се призна за виновен и поканиха инспектор Камбъл да представи полицейските доказателства. Той описа как около седем часа сутринта го повикали в една нива близо до мината и заварил там наранено пони, което по-късно трябвало да бъде застреляно. От нивата отишъл в къщата на задържания, където намерил палто с петна от кръв, белезникава слюнка по ръкавите и косми по ръкавите и предницата. Имало и жилетка с петно от слюнка. В джоба на палтото открил кърпичка с инициалите ШЕ и кафеникаво петно в единия ъгъл, може би от кръв. После двамата със сержант Парсънс отишли до кантората на задържания в Бърмингам и го отвели в Канок за разпит. Задържаният отричал предната вечер да е носил въпросните дрехи, но си признал, след като чул, че майка му е потвърдила факта. После го попитали за космите по облеклото му. Отначало той категорично отричал да има такива, но после предположил, че може да са се полепили от някоя ограда.