Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Камбъл очакваше демонстративно предизвикателство, макар и не обичайното буйство, което често налагаше намесата на сержант и няколко полицаи.

— Е, това облекчава нещата за всички ни. Без съмнение ще ни уведомите, ако сбъркаме някъде. И тъй, знаете защо сте тук.

— Тук съм, защото ме арестувахте.

— Мистър Ейдълджи, излишно е да се правите на умник. Справял съм се с далеч по-костеливи орехи. А сега кажете защо сте тук.

— Инспекторе, нямам намерение да отговарям на общи приказки, до каквито несъмнено прибягвате, когато се мъчите да объркате долнопробни престъпници. Не възнамерявам да се хвана на въдицата ви, ако решите да ме подмамите с подвеждащи въпроси. Доколкото ми е възможно, ще отговарям искрено на всички ваши конкретни питания.

— Много мило от ваша страна. Тогава ми разкажете за Капитана.

— Какъв Капитан?

— Вие ми кажете.

— Не познавам никакъв Капитан. Освен ако имате предвид капитан Ансън.

— Недей да ставаш нагъл, Джордж. Знаем, че посещаваш Капитана в Нортфийлд.

— Доколкото знам, никога през живота си не съм стъпвал в Нортфийлд. На кои дати твърдите, че съм бил там?

— Разкажете ми за бандата в Грейт Уайърли.

— Бандата в Грейт Уайърли? Сега вие говорите като в евтино криминално книжле, инспекторе. Никога не съм чувал някой да споменава подобна банда.

— Кога се запознахте с Шиптън?

— Не познавам никого на име Шиптън.

— Кога се запознахте с носача Лий?

— Носач? Имате предвид носач на гарата?

— Нека го наречем носач на гарата, щом така казвате.

— Не познавам носач на име Лий. Макар че, доколкото ми е известно, може да съм поздравявал носачи, без да знам имената им, и някой от тях може да се нарича Лий. На гара „Уайърли — Чърчбридж“ носачът е Джейнс.

— Кога се запознахте с Уилям Грейторекс?

— Не познавам… Грейторекс? Онова момче от влака? Което пътува до прогимназията в Уолсол? Какво общо има то?

— Вие ми кажете.

Мълчание.

— Значи Шиптън и Лий са членове на бандата в Грейт Уайърли?

— Инспекторе, отговорът ми на този въпрос се подразбира напълно от предишните отговори. Моля ви, не ме оскърбявайте на тема интелигентност.

— Интелигентността е много важна за вас, нали, мистър Ейдълджи?

Мълчание.

— За вас е важно да сте по-умен от другите хора, нали?

Мълчание.

— И да докажете по-високата си интелигентност.

Мълчание.

— Вие ли сте Капитана?

Мълчание.

— Опишете ми точно какво вършихте вчера.

— Вчера. Отидох на работа както обикновено. През целия ден бях в кантората си на Нюхол Стрийт, само излязох да си изям сандвичите на площада пред „Св. Филип“. Върнах се както обикновено около 18:30. Отхвърлих малко работа…

— Каква работа?

— Оформяне на юридически документи. Прехвърляне на един малък имот.

— А после?

— После излязох и отидох до мистър Хандс, обущаря.

— Защо?

— Защото ми прави ботуши.

— И Хандс ли е замесен?

Мълчание.

— И?

— И разговарях с него, докато ми взимаше мярка. После се поразходих. Прибрах се за вечеря малко преди девет и половина.

— Къде се разхождахте?

— Насам-натам. По селските пътища. Разхождам се всеки ден. Никога не обръщам внимание точно къде.

— Значи се разхождахте около мината?

— Не, не около мината.

— Стига, Джордж, не си толкова глупав. Каза, че си се разхождал във всички посоки, но не помниш точно къде. Една от посоките е към мината. Защо да не тръгнеш натам?

— Изчакайте за момент. — Джордж притисна слепоочията си с пръсти. — Сега си спомням. Вървях по пътя за Чърчбридж. После завих надясно към Уотлинг Стрийт Роуд, после към Уок Мил, след това до фермата на Грийн.

Камбъл си помисли, че подобна проява е много впечатляваща за човек, който не помни накъде е вървял.

— И с кого се срещнахте във фермата на Грийн?

— С никого. Не влязох. Не познавам хората там.

— А с кого се срещнахте по време на разходката?

— С мистър Хандс.

— Не. С мистър Хандс сте се срещнали преди разходката.

— Не съм сигурен. Не бяхте ли пратили да ме следи някой от вашите специални полицаи? Трябва само да го попитате, за да получите пълен отчет за маршрута ми.

— О, ще питам, ще питам. И не само него. Значи после вечеряхте. И след това пак излязохте.

— Не. След вечеря си легнах.

— А по-късно станахте и излязохте?

— Не, казах ви кога излязох.

— С какво бяхте облечен?

— С какво ли? Ботуши, панталони, сако и палто.

— Какво палто?

— Синьо, вълнено.

— Онова, което виси до кухненската врата, където си оставяте ботушите?