Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Имам чувството, че променят тактиката — каза мистър Мийк, след като заседанието приключи. — Усещам, че кроят нещо.

— Какво? — попита Джордж.

— В Канок тезата им беше, че сте отишли до нивата по време на разходката си преди вечеря. Затова повикаха толкова много свидетели, които са ви видели да обикаляте. Онази любовна двойка, спомняте ли си? Този път не ги призоваха и не само тях. Другото е, че в Канок се споменаваше само датата 17 август. Сега твърдят, че произшествието е било на 17 или 18 август. Значи гледат да заложат на сигурно. Усещам, че се насочват към нощен вариант. Може би разполагат с нещо, за което не знаем.

— Мистър Мийк, няма значение към какво се насочват или защо. Ако изберат вечерта, не разполагат с нито един свидетел, който да ме е видял в близост до нивата. А ако изберат нощта, ще трябва да се преборят с показанията на баща ми.

Без да обръща внимание на клиента си, мистър Мийк продължи да разсъждава на глас:

— Разбира се, те не са длъжни да изберат едното или другото. Могат само да подхвърлят възможности на съдебните заседатели. Но този път наблягат на отпечатъците. А това е възможно само ако са избрали втория вариант заради дъжда през нощта. И ако палтото ви от влажно е станало мокро, това също потвърждава моето предположение.

— Толкова по-добре — каза Джордж. — Днес следобед мистър Вейчъл разби полицай Купър на пух и прах. А ако мистър Дистърнъл продължи по тази линия, ще му се наложи да заяви, че един английски свещеник не казва истината.

— Мистър Ейдълджи, ако ми разрешите… не бива да смятате, че нещата са толкова ясни.

— Но те са ясни.

— Бихте ли казали, че баща ви е издръжлив? Психически имам предвид.

— Той е най-издръжливият човек, когото познавам. Защо питате?

— Подозирам, че ще му се наложи да прояви тази своя черта.

— Ще се изненадате, като видите колко издръжливи могат да бъдат индусите.

— А майка ви? А сестра ви?

Сутринта на втория ден започна с показанията на Джоузеф Макрю, съдържател на странноприемница и бивш полицай. Той описа как инспектор Камбъл го пратил на гара «Грейт Уайърли — Чърчбридж» и как обвиняемият отхвърлил молбата му да потегли с по-късен влак.

— Каза ли ви той — попита мистър Дистърнъл — каква работа е била толкова неотложна, та заради нея да пренебрегне настояването на един полицейски инспектор?

— Не, сър.

— Повторихте ли молбата си?

— Да, сър. Предложих му да си вземе един ден почивка. Но той отказа да промени решението си.

— Ясно. И случи ли се нещо в този момент, мистър Макрю?

— Да, сър. Един човек от перона дойде и каза, че чул за още едно изкормено пони тази нощ.

— А къде гледахте вие, когато човекът каза това?

— Гледах обвиняемия право в лицето.

— И бихте ли описали на съда неговата реакция?

— Да, сър. Той се усмихна.

— Той се усмихна. Усмихна се на новината, че е изкормен още един кон. Сигурен ли сте в това, мистър Маркю?

— О, да, сър. Напълно сигурен. Той се усмихна.

Но това не е вярно, помисли си Джордж. Знам, че не е вярно. Мистър Вейчъл трябва да докаже, че не е вярно.

Мистър Вейчъл прояви достатъчно благоразумие, за да не атакува директно твърдението. Вместо това той се съсредоточи върху самоличността на човека, който уж бил дошъл при Маркю и Джордж. Откъде е дошъл, що за човек е бил, къде е отишъл? (И между другото, защо не е в съда?) Чрез намеци, паузи и накрая чрез преки изявления мистър Вейчъл успя да изрази подчертано учудване, че един собственик на странноприемница и бивш полицай с извънредно добри познания за областта не е способен да определи самоличността на удобния, но в същото време тайнствен непознат, който би могъл да потвърди неговите фантастични и тенденциозни твърдения. Но това бе всичко, което защитата можеше да постигне с мистър Маркю.

След това мистър Дистърнъл призова сержант Парсънс да повтори забележката на обвиняемия, че очаквал да бъде арестуван, както и предполагаемото му изявление в бърмингамския арест, че ще накара мистър Локстън да се поизпоти. Никой не се опита да обясни кой може да е въпросният Локстън. Още един член на бандата в Уайърли? Полицай, когото Джордж също е заплашвал да застреля? Името бе подхвърлено без обяснения, а съдебните заседатели можеха да го тълкуват както си искат. Полицай Мередит, чието лице и име Джордж не си спомняше, цитира негова безобидна забележка за освобождаването под гаранция, но успя да й придаде подозрително звучене. После Уилям Грейторекс, здравото английско момче с любезни обноски, повтори разказа си как Джордж надничал през прозореца на купето и проявявал необясним интерес към мъртвите коне на мистър Блуит.