Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Не, не бих могъл да направя подобно твърдение.

— А възможно ли е при оглед да се определи откога са петната? Можете ли например да кажете, че едно петно е от днес, друго от вчера, трето отпреди седмица, четвърто отпреди няколко месеца?

— Е, ако още е влажно…

— Беше ли влажно някое от петната по сакото на Джордж Ейдълджи, когато го изследвахте?

— Не.

— Сухи ли бяха?

— Да.

— Следователно според собственото ви твърдение може да са отпреди дни, седмици или дори месеци?

— Такава е истината.

— А възможно ли е да се определи дали кръвта на петното идва от живо или мъртво животно?

— Не.

— Или пък от парче месо?

— Също не.

— Следователно, доктор Бътър, при изследване на кървави петна не сте в състояние да определите кои петна са от осакатен кон и кои може да са попаднали върху дрехата на човека преди няколко месеца, когато например е рязал неделното печено… или просто го е консумирал?

— Принуден съм да се съглася.

— А бихте ли напомнили на съда колко кървави петна открихте върху ръкава на мистър Ейдълджи?

— Две.

— И ако не ме лъже паметта, казахте, че и двете са с размерите на монета от три пенса?

— Така е.

— Доктор Бътър, ако нараните един кон тъй жестоко, че предизвикате смъртоносно кръвотечение и се наложи животното да бъде застреляно, предполагате ли, че ще успеете да го сторите, без да оставите по дрехите си повече кръв, отколкото при невнимателно хранене?

— Не бих желал да правя догадки…

— И аз няма да поискам това от вас, доктор Бътър. Категорично няма да го поискам.

Въодушевен от този разпит, мистър Вейчъл поде защитата с кратко встъпително изявление, после призова за свидетел Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи.

«Той енергично стана от подсъдимата скамейка и се обърна към препълнената съдебна зала със съвършено хладнокръвие», прочете Джордж на следващия ден в бърмингамския «Дейли Поуст». Щеше да се гордее с това изречение до края на живота си. Каквито и лъжи да бяха изречени, каквото и да мълвеше клеветническата кампания, въпреки хулите срещу неговия произход и съзнателните изопачавания на истината от страна на полицията и свидетелите, той винаги щеше да се изправя срещу обвинителите със съвършено хладнокръвие.

Мистър Вейчъл започна с подробен разпит на своя клиент за действията му на 17 август вечерта. И двамата знаеха, че това е напълно излишно след показанията на мистър Луис за предполагаемия час на престъплението. Но мистър Вейчъл искаше съдебните заседатели да свикнат с гласа на Джордж и да повярват в истинността на думите му. Бяха минали едва шест години, откакто законът разреши на обвиняемите да дават показания, и привличането на клиент за свидетел все още се смяташе за рисковано начинание.

И тъй, пред съдебните заседатели отново бе преразказано посещението при обущаря мистър Хандс, отново бе проследен целият вечерен маршрут — само че по препоръка на мистър Вейчъл, Джордж пропусна да спомене, че е стигнал до фермата на Грийн. После той описа семейната вечеря, разположението на спалните, заключената врата, събуждането си, закуската и тръгването за гарата.

— Спомняте ли си да сте разговаряли на гарата с мистър Джоузеф Маркю?

— Да, спомням си. Както винаги стоях на перона и чаках влака в 7:39, когато той се приближи към мен.

— Спомняте ли си какво каза?

— Да, той каза, че инспектор Камбъл го е помолил да ми предаде да пропусна влака и да чакам на гарата, докато дойде да разговаря с мен. Но най-добре си спомням тона на Макрю.

— Как бихте описали тона му?

— Беше много груб. Сякаш ми заповядваше или предаваше чужда заповед колкото се може по-неучтиво. Попитах защо инспекторът иска да ме види, а Макрю отговори, че не знаел, а и да знаел, нямало да ми каже.

— Представи ли се като специален агент?

— Не.

— И вие не видяхте причина да пропуснете влака си?

— Така е. Имах неотложна работа в кантората и му го казах. Тогава поведението му се промени. Той стана твърде любезен и предложи поне веднъж да си взема почивка.

— Вие как реагирахте?

— Помислих си, че изобщо няма представа какво е да бъдеш адвокат и какви са отговорностите на професията. Не е като да държиш странноприемница и когато решиш, да викнеш някой друг да налива бирата.

— Така е. И в този момент ли се приближи човек с новината, че в областта е бил изкормен още един кон?

— Какъв човек?

— Имам предвид твърденията на мистър Маркю, че към двама ви се приближил някакъв човек и съобщил за осакатения кон.