Джулиан Барнс - Артър & Джордж

И после, почти с облекчение, зърна заглавието СМЪРТТА НА ЛЕКАРКАТА. Чувстваше се едва ли не длъжен пред обществото да узнае съдбата на мис Хикман, чието разложено тяло все още криеше своите тайни. Тя бе негова спътничка по нещастие още откакто му предявиха обвинението. «Поуст» съобщаваше, че вчера близо до ботаническата градина «Сидмът» в Ричмънд Парк е бил намерен медицински нож или скалпел. Предполагаше се, че е паднал от дрехите на жената, докато са пренасяли тялото й. Джордж силно се съмняваше. Намираш трупа на изчезнала лекарка и докато го пренасяш, от джобовете падат разни предмети, без изобщо да забележиш? На мястото на следователите Джордж едва ли би повярвал на тази версия.

По-нататък «Поуст» предполагаше, че ножът или скалпелът е принадлежал на покойната и че може да е използван за прерязване на артерия, предизвиквайки по този начин смърт от загуба на кръв. С други думи, самоубийство и още една ТРАГЕДИЯ. Е, помисли си Джордж, това е само едно от възможните обяснения. Макар че ако Уайърли не беше в Стафордшър, а в Съри, полицаите със сигурност щяха да предложат по-убедителна теория: че синът на викария се е измъкнал от заключената спалня, сдобил се е със скалпел, какъвто не е виждал в живота си, проследил е горката жена до парка и въпреки липсата на какъвто и да било мотив я е заклал.

Пристъпът на огорчение го ободри. Мисълта за собствената му фантастична поява в случая «Хикман» му напомни за уверението на мистър Вейчъл при първия им разговор. Моята защита ли, мистър Ейдълджи? Много просто: липсват доказателства, че сте извършили престъплението, нямате мотив да го сторите, нямате и възможност. Разбира се, малко ще го разкрася за съдията и съдебните заседатели, но по същество това ще е позицията ми.

Най-напред обаче трябваше да преодолеят позицията на доктор Бътър. Той не бе като Гърин, когото Джордж смяташе за шарлатанин, представящ се за експерт. Медицинският експерт на полицията беше джентълмен с прошарена коса, спокоен и предпазлив. Идваше от света на епруветките и микроскопите и работеше само в строго определени области. Бътър обясни на мистър Дистърнъл как е процедирал при изследването на бръснача, сакото, ботушите, панталоните и палтото. Описа различните петна, открити върху всяка отделна дреха, и посочи кои могат да се определят като следи от кръв на бозайник. Беше преброил космите, събрани от ръкава и лявата предница на палтото: общо двайсет и девет, всичките къси и червеникави. Сравнил ги бе с космите по парчето кожа, изрязано от мъртвото пони. Те също били къси и червеникави. Изследвал ги под микроскоп и открил, че са «подобни по дължина, цвят и строеж».

Подходът на мистър Вейчъл към доктор Бътър бе да признае напълно неговите знания и професионалната му компетентност, а после да се опита да ги насочи в полза на защитата. Той привлече вниманието към белезникавите петна по палтото, които полицаите бяха обявили за слюнка и пяна от раненото животно. Потвърждава ли го научният анализ на доктор Бътър?

— Не.

— Според вас от какво се състоят петната?

— От скорбяла.

— И по ваше мнение как могат да се появят подобни следи върху дрехата?

— Бих казал, че най-вероятно са остатъци от закуска с хляб и мляко.

В този момент Джордж чу звук, за чието съществуване отдавна бе забравил — смях. В съдебната зала избухна смях при мисълта за хляб и мляко. За него това бе звукът на разума. Докато публиката продължаваше да се весели, той хвърли поглед към съдебните заседатели. Един-двама се усмихваха, но повечето останаха сериозни. Джордж сметна това за добър знак.

Сега мистър Вейчъл се насочи към кървавите петна по ръкава на обвиняемия.

— Казвате, че тези петна са от кръв на бозайник?

— Да.

— Не може ли да има съмнение в това, доктор Бътър?

— Ни най-малко.

— Разбирам. И тъй, доктор Бътър, конят е бозайник, нали?

— Така е.

— А също тъй прасето, овцата, кравата?

— Без съмнение.

— На практика всички животни, които не са птици, риби или влечуги, могат да бъдат определени като бозайници?

— Да.

— Ние с вас също сме бозайници, както и съдебните заседатели, прав ли съм?

— Несъмнено.

— Следователно, доктор Бътър, когато казвате, че кръвта е от бозайник, вие просто твърдите, че може да принадлежи на всеки един от споменатите видове?

— Вярно.

— Нито за миг не сте искали да твърдите, че доказвате или можете да докажете, че малките петънца по ръкава на обвиняемия са кръв от кон или пони?