Джулиан Барнс - Артър & Джордж

На следващия ден в кантората на Нюхол Стрийт пристига пощенска картичка. Злобното писание го обвинява в нередни връзки с една жена от Канок: „Сър, смятате ли, че е достойно за човек с вашето положение всяка нощ да има връзка със сестрата на… след като тя ще се омъжва за социалиста Франк Смит?“ Излишно е да се казва, че Джордж не е чувал нито за жената, нито за Франк. Поглежда пощенския печат: Улвърхамптън 12:30, 4 август 1903 г. Авторът е измислил гнусната клевета, докато двамата с Мод обядват в хотел „Бел Вю“.

Пощенската картичка го кара да си мисли със завист за Хорас — безгрижен данъчен чиновник в Манчестър. Хорас сякаш се плъзга през живота, без нищо да го засяга; кара ден за ден без друга амбиция, освен бавно да се катери по служебната стълбица, и намира утеха в приятелствата с жени, за които подхвърля тънки намеци. И най-вече, Хорас се е измъкнал от Грейт Уайърли. Както никога досега Джордж усеща проклятието да си първороден син и да носиш целия товар на родителските очаквания; а също тъй и проклятието да притежаваш повече ум и по-малко самоувереност от брат си. Хорас има всички основания да се съмнява в себе си, но не го прави; Джордж, въпреки академичните си успехи и професионалната квалификация, страда от липса на самочувствие. Когато седи зад бюрото и обяснява законите, той може да бъде красноречив и дори властен. Но не умее да бъбри лекомислено и повърхностно; не знае как да предразположи хората; осъзнава, че някои го смятат за особняк.

В понеделник, 17 август 1903 година, Джордж както винаги хваща влака за гара „Ню Стрийт“ в 7:39; пак както винаги се връща в 17:25 и стига до дома на викария малко преди шест и половина. Работи известно време, после облича палтото си и отива при обущаря мистър Джон Хандс. Връща се малко преди девет и половина, вечеря и се оттегля да спи заедно с баща си. Вратите на къщата са заключени и залостени, вратата на спалнята също е заключена и Джордж спи спокойно, както през последните седмици. На другата сутрин се събужда в шест, вратата на спалнята се отключва в седем без двайсет и той хваща влака за „Ню Стрийт“ в 7:39.

Не подозира, че това са последните нормални двайсет и четири часа от неговия живот.

Нощта на седемнайсети беше дъждовна и ветровита. Призори небето се проясни и когато миньорите тръгнаха за сутрешната смяна, из въздуха се носеше характерната свежест след летен порой. Един от тях на име Хенри Гарет минаваше през близката нива, когато забеляза едно от миньорските понита да проявява признаци на страдание. По-отблизо видя, че животното едва се държи на крака и бързо губи кръв.

Виковете на младежа привлякоха група миньори, които се втурнаха през полето, за да огледат дългия разрез по корема на понито и разкаляната почва под него, обагрена в червено. Само след час Камбъл пристигна заедно с половин дузина специални агенти и прати да повикат ветеринарния хирург мистър Луис. Камбъл попита кой отговаря за патрулирането на района. Полицай Купър отговори, че минал през полето около единайсет вечерта и понито му се сторило напълно здраво. Но нощта била тъмна, а той не се приближил до него.

Това беше осмият случай от шест месеца насам и шестнайсетото осакатено животно. Камбъл се замисли за понито и за обичта, която дори и най-грубите миньори проявяваха към тия животни; помисли си за капитан Ансън и неговата тревога за честта на Стафордшър; но докато гледаше кървящата рана и залитащото пони, най-много си мислеше за писмото, което му показа полицейският началник. Весели времена идват за Уайърли през ноември , припомни си той. И по-нататък: защото до идния март ще очистят двайсет девойчета точно както конете . И още две думи: малките момиченца .

Както казваше Ансън, Камбъл бе способен служител — усърден и здравомислещ. Нямаше предубеждения относно типичния престъпник; не беше склонен към прибързани теории или самоуверени изблици на интуиция. И все пак полето, където бе извършено престъплението, се намираше точно между мината и Уайърли. Ако се прокараше права линия от нивата до селото, първата къща по нея щеше да е домът на викария. Простата логика и мнението на полицейския началник настояваха за посещение.

— Някой наблюдавал ли е снощи дома на викария?

Полицай Джъд се представи и обясни твърде многословно какво отвратително време било снощи и как дъждът биел в очите му, което вероятно означаваше, че цяла нощ се е крил под някое дърво. Камбъл не очакваше полицаите да са лишени от човешки слабости. Но във всеки случай Джъд не бе видял никой да влиза или излиза; прозорците както винаги изгаснали точно в десет и половина. И все пак нощта беше ужасна, инспекторе…