Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Капитан Ансън кимна на Камбъл да седне на едно от креслата, но сам той остана прав — инспекторът добре познаваше този трик на дребните хора в присъствието на по-високи. Но нямаше време да разсъждава над похватите на властта. Този път настроението не беше сърдечно.

— Нашият човек започва да ни се подиграва. Тия писма с подпис „Грейторекс“. Колко получихме досега?

— Пет, сър.

— А това дойде снощи за мистър Роули от участъка в Бриджтаун.

Ансън си сложи очилата и зачете:

Сър, в сряда вечер една личност, за чиито инициали се досещате, ще донесе нова кука с влака от Уолсол и ще я крие в специален джоб под палтото и ако вие или вашите приятели успеете леко да отгърнете дрехата, ще я видите, тъй като е с четири сантиметра по-дълга от другата, дето я хвърли, когато чу тази сутрин някой да тича след него. Той ще дойде с влака след пет или шест, а ако не се прибере утре, непременно ще дойде в четвъртък и вие сбъркахте, дето не задържахте всички цивилни агенти. Прекалено рано ги освободихте. Ами помислете си само, той го направи съвсем близо до мястото, където преди броени дни се криеха двама от тях. Но, сър, той има орлов поглед, слухът му е остър като бръснач, бърз е като лисица и също тъй безшумен, и лази на четири крака до горките животни, и ги опипва малко, а после замахва с куката и червата им изхвръкват навън, преди да разберат, че са наранени. Ще ви трябват 100 детективи, за да го хванете на местопрестъплението, защото той е страшно хитър и познава всяко кътче. Знаете кой е и аз мога да го докажа, но докато не обявите награда от 100 лири за залавянето му, няма да обеля и дума.

Ансън погледна Камбъл в очакване на коментар.

— Никой от моите хора не е забелязал да се изхвърля предмет, сър. И не е намерено нищо, наподобяващо кука. Онзи може и да осакатява животните, но както знаем, червата не изхвръкват навън. Искате ли да поставя под наблюдение влаковете от Уолсол?

— Не ми се вярва след тия писма някой да цъфне с дълго палто посред лято, та сам да си изпроси обиска.

— Да, сър. Смятате ли, че искането за сто лири е нарочна реакция спрямо предложената от адвоката награда?

— Може би. Това неговото беше голямо нахалство. — Ансън помълча и вдигна още един лист от бюрото си. — Но другото писмо — до сержант Робинсън в Хеднесфорд — е още по-лошо. Всъщност преценете сам.

Ансън подаде листа на Камбъл.

Весели времена идват за Уайърли през ноември, когато ще се захванат с малките момиченца, защото до идния март ще очистят двайсет девойчета точно както конете. Не си мислете, че ще ги хванете, като колят добитъка; те са много тихи и лежат в засада часове наред, додето вашите хора си тръгнат… Мистър Ейдълджи, дето казват, че е лежал в затвора, ще ходи в неделя вечер до Бръм да се види с Капитана близо до Нортфийлд и да го пита как да продължават, като наоколо се навъртат толкова детективи, и аз мисля, че ще очистят няколко крави посред бял ден вместо нощем… Мисля, че скоро ще убият животни по-наблизо, и знам, че фермите Крос Кийс и Уест Канок ще са първите или последните в списъка… Ти, шишкав стражар, ще те гръмна в дебелата тиква с бащината ти пушка, ако ми се изпречиш на пътя или дебнеш моите приятели.

— Лоша работа, сър. Много лоша. По-добре да не се разчува. Ще настане паника във всяко село. Двайсет девойчета… Хората и бездруго се тревожат за добитъка си.

— Имате ли деца, Камбъл?

— Момче. И момиченце.

— Да. Единственото хубаво нещо в това писмо е заплахата да застрелят сержант Робинсън.

— Хубаво ли, сър?

— О, може би не за самия сержант Робинсън. Но това означава, че нашият човек прекали. Заплаха за убийство на полицейски служител. Сложим ли я в обвинението, ще му лепнем доживотен затвор.

Ако намерим автора, помисли си Камбъл.

— Нортфийлд, Хеднесфорд, Уолсол — опитва се да ни прати във всички посоки.

— Без съмнение. Инспекторе, ако не възразявате, нека да обобщя, а вие ще кажете дали сте съгласен с разсъжденията ми.

— Да, сър.

— И тъй, вие сте способен служител… не, не бързайте да възразявате. — Ансън хвърли към Камбъл най-сдържаната усмивка от репертоара си. — Вие сте много способен служител. Но това разследване трае вече три месеца и половина, включително три седмици с двайсет специални агенти под ваше разпореждане. Няма обвинен, няма арестуван, няма дори заподозрян и разследван. А нападенията продължават. Така ли е?

— Да, сър.

— Местното съдействие, което знам, че сравнявате в отрицателна светлина с опита си от големия Бърмингам, все пак бе по-добро от обичайното. Така например значително повече хора проявиха интерес да подпомогнат полицията. Но най-добрите ни версии досега се градят върху анонимни обвинения. Този тайнствен „Капитан“ например, който за наша беда живее оттатък Бърмингам. Трябва ли да се втурнем след него? Не смятам. Какво би накарало някакъв си Капитан, живеещ на километри оттук, да осакатява добитъка на хора, които никога не е срещал? Макар че навярно само един слаб детектив би пропуснал да посети Нортфийлд.