Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Имате ли представа от кого е?

— Няма подпис.

— Виждам, сър. Мога ли да попитам дали възнамерявате да последвате съвета на автора? Да заминете някъде на почивка.

— Инспекторе, това ще е като да впрегнем каруцата пред коня. Не смятате ли писмото за престъпна клевета?

— Честно казано, сър, не знам. Адвокатите като вас решават кое е законно и кое не. От полицейска гледна точка бих казал, че някой си прави майтап на ваш гръб.

— Майтап? Не смятате ли, че ако това писмо бъде разгласено с всичките твърдения, които уж отрича, ще бъда сериозно застрашен от местните полски работници и миньори?

— Не знам, сър. Мога само да кажа, че не помня анонимно писмо да е ставало повод за насилие, откакто съм тук. А вие, Парсънс?

Сержантът поклаща глава.

— А как тълкувате тази фраза в средата… мислят, че не ви е тук мястото ?

— Лично вие как я тълкувате?

— Виждате ли, никога не са ми казвали нещо подобно.

— Разбирам, инспекторе. Е, аз пък я „тълкувам“ като почти недвусмислен намек за факта, че баща ми е парси по рождение.

— Да, вероятно за това става дума.

Камбъл свежда отново рижавата си глава над писмото, сякаш търси по-дълбок смисъл. Опитва се да реши какво мисли за този човек и неговото оплакване; дали е чиста жалба или нещо по-сложно.

— Вероятно? Вероятно? Какво друго може да означава?

— Е, може да означава, че не се вписвате в тукашното общество.

— В смисъл, че не играя в местния отбор по крикет?

— А играете ли, сър?

Джордж усеща как раздразнението му се засилва.

— Не, както и не посещавам кръчми.

— Тъй ли, сър?

— И освен това не пуша тютюн.

— Наистина ли, сър? Е, ще трябва да изчакаме и да питаме самия автор какво е имал предвид. Ако изобщо го хванем. Казахте, че има и още нещо.

Второто нещо, заради което Джордж е дошъл да се жалва, е поведението и намеците на сержант Ъптън. Само че когато ги повтаря пред инспектора, те някак не звучат като намеци. Камбъл ги приема като досадни забележки на един не особено умен полицай към самодоволен и прекалено докачлив жалбоподател.

Джордж започва да се обърква. На идване е очаквал благодарност за книгата, смайване от писмото и интерес към бедите му. Инспекторът се държи коректно, но резервирано; цялата му подчертана любезност прилича на прикрито оскърбление. Е, така или иначе, трябва да пристъпи към третата точка.

— Имам едно предложение. За разследването. — Както е планирал, Джордж прави пауза, за да привлече изцяло вниманието им. — Хрътки.

— Моля?

— Хрътки. Както без съмнение знаете, те притежават изключително обоняние. Ако намерите две обучени хрътки, те непременно ще ви отведат от следващото убийство право при престъпника. Могат да следват диря със свръхестествена точност, а в областта няма големи потоци или реки, където престъпникът да нагази, за да ги обърка.

Стафордшърските полицаи явно не са свикнали да получават практически съвети от цивилни.

— Хрътки — повтаря Камбъл. — И то цели две. Звучи ми като цитат от евтино криминално книжле. „Мистър Холмс, това бяха отпечатъци от стъпки на огромно куче!“

Парсънс почва да се киска, а Камбъл не му нарежда да млъкне.

Всичко се е объркало най-ужасно, особено последната част, която Джордж измисли сам и дори не я обсъди с баща си. Той е съкрушен. Докато напуска участъка, двамата полицаи стоят на стъпалата и гледат след него. Чува как сержантът подхвърля тихо, но отчетливо:

— Може да държим хрътките в библиотеката.

Думите сякаш го следват по целия път до дома на викария, където дава на родителите си кратък отчет за срещата. Решава, че макар полицаите да отхвърлят неговите предложения, той все пак ще им помогне. Пуска в „Личфийлд Мъркюри“ и други вестници обява с описание на подновената писмовна кампания и предлага награда от 25 лири за разобличаване на виновника. Спомня си, че преди години обявата на баща му само наля масло в огъня, но се надява, че този път предложените пари ще дадат резултат. Добавя, че е адвокат.

Пет дни по-късно инспекторът бе повикан повторно в Грийн Хол. Този път си позволи да поогледа. Забеляза високия часовник, отмерващ фазите на луната, гравюрата с библейска сцена, избелелия турски килим и камината, натъпкана с цепеници в очакване на есента. Изцъкленият лос в кабинета не го стресна чак толкова и той успя да обърне внимание на подвързаните с кожа течения на „Фийдц“ и „Пънч“. Върху малката масичка имаше стъклена витрина с голяма препарирана риба и заключваща се стойка за напитки с три гарафи.