Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Ансън влезе с енергична крачка, стисна ръката на посетителя и го покани да седне. Беше дребен стегнат мъж на около четирийсет и пет години с двуреден костюм и най-елегантните мустаци, които Камбъл бе виждал — изглеждаха като естествено продължение на носа му, а цялостната топография на горната устна сякаш бе закупена по каталог след най-прецизно измерване. Върху възела на вратовръзката блестеше златна игла с формата на стафордски възел 5 5 Символ в герба на графство Стафорд. Според легендите навремето един полицейски началник използвал този троен възел, за да обеси наведнъж трима престъпници. — Б.пр. . Това демонстрираше всеизвестния факт, че почитаемият капитан Джордж Огъстъс Ансън, полицейски началник от 1888 г. и заместник управител на графството от 1900 година, е стафордшърски кореняк до мозъка на костите. Като полицай от новата школа Камбъл не разбираше защо единственият аматьор в редовете на полицията трябва да бъде неин шеф, но за него много обществени механизми изглеждаха нелепи, основани по-скоро на древните суеверия, отколкото на модерния здрав разум. И все пак всички подчинени на Ансън го уважаваха; носеше му се славата на човек, който подкрепя своите.

— Камбъл, навярно се досещате защо ви поканих.

— Предполагам, заради осакатените животни, сър.

— Именно. Колко са досега?

Камбъл се беше подготвил, но въпреки това извади бележника.

— Втори февруари, ценен кон, принадлежащ на мистър Джоузеф Холмс. Втори април, впрегатен кон, принадлежащ на мистър Томас, осакатен точно по същия начин. Четвърти май, подобен случай с крава на мисис Бънги. Две седмици по-късно, осемнайсети май, ужасно обезобразен кон на мистър Баджър. Шест овце същата нощ. И миналата седмица, шести юни, две крави, собственост на мистър Локиър.

— Винаги само нощем?

— Да, само нощем.

— Някакви характерни особености на престъпленията?

— Всички нападения са извършени в радиус пет километра от Уайърли. И… не знам дали е от значение, но всички се падат през първата седмица на месеца. С изключение на осемнайсети май. — Камбъл усети вторачения поглед на Ансън и побърза да продължи: — Методът на нараняването обаче остава непроменен.

— Винаги еднакво гнусен, предполагам.

Камбъл погледна полицейския началник, като се питаше дали да навлезе в подробности. Прие мълчанието му за неохотно съгласие.

— Порязани са в долната част на корема. Напречно, обикновено с един замах. Кравите… при тях са осакатени и виметата. Нанесени са рани и върху… върху половите им органи, сър.

— Просто да не повярваш, нали, Камбъл? Такава безсмислена жестокост към беззащитни животни.

Камбъл реши да не забелязва, че седи под изцъклените очи и отрязаната глава на елен или лос.

— Да, сър.

— Значи търсим някакъв маниак с нож.

— Вероятно не е нож, сър. Разговарях с ветеринарния хирург, който проучи последните случаи — онзи с коня на мистър Холмс бе сметнат първоначално за изолиран инцидент, — и той също недоумява що за инструмент е използван. Трябва да е много остър, но, от друга страна, срязва само кожата и първия мускулен слой, без да прониква по-надълбоко.

— Защо да не е нож?

— Защото ножът — например касапски нож — би влязъл по-надълбоко. Поне на места. Би разпорил червата. Всъщност нито едно от животните не е убито при нападенията. Или поне не веднага. Те или умират от кръвоизлив, или биват открити в такова състояние, че се налага да бъдат убити.

— Ако не е нож, то какво?

— Нещо, което реже бързо, но плитко. Като бръснач. Само че по-яко от бръснача. Може да е някакъв кожарски инструмент. Или земеделско сечиво. Бих допуснал, че човекът разбира от добитък.

— Или човеците. Злодей или банда злодеи. И отвратителни престъпления. Срещали ли сте досега нещо подобно?

— Не и в Бърмингам, сър.

Ансън се усмихна разсеяно и замълча. Камбъл си позволи да се замисли за полицейските коне от конюшнята в Стафорд — колко умни и досетливи бяха, колко топли, с приятен аромат и гъста, почти пухкава козина; как мърдаха уши и свеждаха глави към човека пред себе си; как пръхтяха досущ като кипнал чайник. Що за човек би посегнал на подобно животно?

— Колегата Барет си припомни един случай отпреди години, когато някакъв изрод задлъжнял и умъртвил собствения си кон заради застраховката. Но такъв убийствен бяс… вижда ми се толкова необичаен за тук. Вярно, в Ирландия си е съвсем в реда на нещата да колят посред нощ добитъка на земевладелеца. Но пък какво ли да очакваш от ония диваци?