Джулиан Барнс - Артър & Джордж

С помощта на алпийския въздух, парите, най-добрите лекари, сестринските грижи на Лоти и упоритата борба на Артър срещу дявола състоянието на Туй се стабилизира, после постепенно взе да се подобрява. Към края на пролетта сметнаха, че е достатъчно укрепнала, за да се върне в Англия, което позволи на Артър да замине на авторско турне из Америка. Следващата зима отново се върнаха в Давос. Първоначалната тримесечна присъда бе отменена; всички лекари бяха единодушни, че здравето на пациентката се е възстановило донякъде. Третата зима прекараха в хотел „Мена Хаус“ насред пустинята близо до Кайро — ниска бяла сграда на фона на величествените пирамиди. Артър се дразнеше от сухия и хладен въздух, но намираше утеха в билярда, тениса и голфа. Представяше си бъдещето като безкрайна поредица от ежегодни зимни изгнания, всяко малко по-дълго от предишното, докато… Не, не биваше да поглежда по-надалече от пролетта или лятото. Поне все още успяваше да пише въпреки непрестанната смяна на параходи, хотели и влакове. А когато не му се пишеше, излизаше в пустинята с топка за голф и се мъчеше да я прати колкото се може по-далече. Всъщност цялото му игрище не бе нищо друго, освен една необятна пясъчна яма; където и да паднеше топката, нямаше измъкване. Струваше му се, че същото е станало и с живота му.

Но след завръщането си в Англия той срещна Грант Алън — романист като Артър и туберкулозно болен като Туй. Алън го увери, че борбата срещу болестта може да се води без изгнание, и посочи себе си като жив пример. Решението се криеше в пощенския му адрес: Хайндхед, графство Съри. Селцето край пътя за Портсмът се оказа нейде по средата между Саутсий и Лондон. И което бе по-важно — имаше невероятен климат. Беше високо разположено, закътано от ветровете, сухо, с елхови горички и песъчлива почва. Наричаха го Малката Швейцария на Съри.

Артър се въодушеви от идеята. Той беше в стихията си само когато имаше действие, спешен план за осъществяване; ненавиждаше чакането и се боеше от пасивността на изгнанието. Хайндхед му даваше отговора. Трябваше да закупи земя, да проектира къща. Той намери шестнайсет декара горист уединен терен, спускащ се към малка долина. Наблизо имаше възвишения — Хълма на обесника и Дяволската купа, — а игрището за голф беше само на осем километра. Идеите бликаха една подир друга. Трябваше да има билярдна зала, тенис корт и конюшня; удобни стаи за Туй, може би за мисис Хокинс и, разбира се, за Уди, който вече работеше като негов постоянен секретар. Къщата трябваше да е внушителна и в същото време приветлива — къща на знаменит писател, но и семеен дом, жилище на болнава жена. Трябваше да е слънчева, а стаята на Туй да има най-хубавия изглед. Всяка врата трябваше да се отваря и затваря лесно с топка, тъй като Артър веднъж се бе опитал да изчисли колко време губи човечеството за натискане на стандартните брави. Би било напълно възможно къщата да разполага със собствен електрически генератор; и след като вече се беше издигнал значително, не би било неуместно да сложи витраж с родовия си герб.

Артър нахвърли общия план и предаде останалото на архитект — не кой да е, а Станли Бол, някогашния му приятел телепат от Саутсий. Онези ранни експерименти сега му се струваха добра подготовка. Щеше отново да отведе Туй в Давос и да поддържа връзка с Бол чрез писма, при необходимост и чрез телеграми. Какви ли архитектурни форми можеха да възникнат благодарение на близостта между два мозъка, докато телата им са на стотици километри едно от друго?

Витражът с герба щеше да се извисява до тавана на двуетажния вестибюл. Най-отгоре английската роза и шотландският магарешки бодил обгръщат преплетените инициали АКД. Под тях три реда хералдични щитове. Първи ред: Пърсел от Фулкис Рат, Пак от Килкени, Махоун от Чевърни. Втори ред: Пърси от Нортъмбърланд, Бътлър от Ормънд, Колклоу от Тинтърн. На нивото на очите: Конан Британски (британският лъв на сребрист и червен фон), Хокинс Девъншърски (по линия на Туй) и накрая гербът на Дойл: три еленови глави и червената ръка на Ълстър. Истинският девиз на Дойл беше Fortitudine Vincit — твърдостта побеждава; но тук той сложи под герба друг вариант: Patientia Vincit — търпението побеждава. Това щеше да обявява къщата на целия свят и на проклетия микроб: с търпение всичко се преодолява.

Станли Бол и неговите строители рядко виждаха въпросното търпение. След като си устрои щаб в един близък хотел, Артър непрестанно идваше да ги тормози. Но поне къщата почна да придобива форма: дълго здание от червени тухли със стръмен керемиден покрив, застанало на самия ръб на долината. Стъпил върху току-що положените плочки на терасата, Артър хвърли изпитателен поглед към просторната морава, изравнена и засята съвсем наскоро. Отвъд нея склонът слизаше и постепенно се стесняваше към гористото дъно на долината. Имаше нещо диво и магическо в гледката: още от първия миг Артър усети, че му напомня някаква германска народна приказка. Мислеше да засади наоколо рододендрони.