Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Навикът след връщане от работа да излиза за около час на разходка из полето постепенно се е превърнал в необходимост. Джордж не позволява никому да се меси в тази малка част от неговия живот. Държи край задната врата чифт стари ботуши и се разхожда в дъжд и пек, в студ и мраз. Не обръща внимание на пейзажа, който не го интересува; още по-малко го интересуват тромавите мучащи животни из полето. Колкото до хората, понякога има чувството, че разпознава някой бивш съученик от времето на мистър Босток, но никога не е сигурен. Без съмнение фермерските хлапета вече сами са станали фермери, а миньорските синове въртят кирки долу в забоите. През някои дни Джордж едва доловимо кимва за поздрав на всеки срещнат; друг път не поздравява никого, дори ако си спомня, че го е срещнал предния ден.

Една вечер точно преди разходката той вижда върху кухненската маса малък колет. По размера, тежестта и лондонския печат веднага разбира какво има вътре. Иска да отложи момента колкото се може по-дълго. Развързва канапа и внимателно го навива около пръстите си. Сваля кафявата восъчна хартия и я изглажда за повторна употреба. Мод вече изгаря от вълнение, дори и мама изглежда леко нетърпелива. Джордж разгръща книгата на титулната страница:

Отгръща на съдържанието. Подзаконови актове и тяхното приложение. Билети и карти. Закъснения на влакове и т.н. Багаж. Превоз на велосипеди. Злополуки. Разни. Показва на Мод случаите, които са обсъждали в класната стая заедно с Хорас. Ето онзи за мосю Пейел; ето и онзи за белгийците и техните кучета.

Осъзнава, че това е най-славният ден в живота му; а на вечеря става ясно, че дори и родителите му си позволяват да проявят скромна християнска гордост. Синът им се изучи и издържа изпитите. Откри собствена адвокатска кантора, а сега се проявява и като авторитет в една правна област, представляваща практически интерес за мнозина. Той върви право нагоре; пътешествието му през живота вече наистина е започнало.

Джордж отива в „Хорниман и Ко“ да отпечата рекламни листовки. Като истински професионалист обсъжда оформлението, шрифта и тиража лично с мистър Хорниман. Една седмица по-късно притежава четиристотин рекламни листовки за своята книга. Тъй като не желае да изглежда суетен, триста оставя в кантората, а сто отнася у дома. Талонът за поръчка приканва заинтересованите купувачи да пратят два шилинга (плюс един за пощенски разходи) на адрес Нюхол Стрийт 54, Бърмингам. Джордж връчва на родителите си тестета листовки с молба да ги раздават на всички, които им приличат на „Пътници от влака“. На другата сутрин дава три тестета на началник на гара „Грейт Уайърли — Чърчбридж“, останалите разпределя между почтените си спътници.

Дадоха мебелите на склад и оставиха децата при мисис Хокинс. От мъглата и влагата на Лондон се озоваха в чистата суха прохлада на Давос, където Туй бе настанена в „Курхаус Хотел“ под купчина одеяла. Както предсказваше доктор Пауъл, болестта доведе със себе си странен оптимизъм, който в комбинация с кротката натура на Туй я направи не просто търпелива, а бодра и жизнерадостна. Беше напълно ясно, че за броени седмици се е превърнала от съпруга и майка в немощен инвалид; тя обаче не си и помисляше да роптае срещу това положение, камо ли да беснее, както би сторил Артър на нейно място. Той беснееше и заради двамата — мълчаливо и насаме. Грижливо прикриваше най-мрачните си чувства. Всяка безропотна кашлица пронизваше с болка не нея, а него; тя храчеше по малко кръв, ала неговото сърце непрестанно кървеше от изблици на вина.

Каквато и да бе неговата вина, каквато и небрежност да бе допуснал, стореното не можеше да се поправи и оставаше само едно — яростна атака срещу проклетия микроб, възнамеряващ да я унищожи отвътре. А когато присъствието му не бе наложително, Артър намираше само един начин да се разсее — пълно физическо натоварване. Беше донесъл в Давос норвежките си ски и взимаше уроци от двама братя на име Брангер. Когато умението на ученика започна да догонва свирепата му решителност, те го отведоха да изкачи Якобсхорн; от върха той се обърна и видя как далече долу в града свалят знамената в тяхна чест. По-късно същата зима братята го преведоха през прохода Фурка на височина 2700 метра. Потеглиха в четири сутринта и пристигнаха в Ароза около пладне. Така Артър стана първият англичанин, прекосил алпийски проход със ски. В хотела в Ароза с резервацията се зае Томас Брангер. До името на Артър в графата за професия той записа: Sportesmann.