Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Със закона се чувства щастлив и уверен. В правото има много тълкуване, много обяснения как думите могат да означават различни неща; за закона са писани почти толкова коментари, колкото и за Библията. Но в крайна сметка няма го онзи последен задължителен скок. В крайна сметка имаш споразумение, имаш решение, на което трябва да се подчиниш, имаш ясно разбиране какво означава едно нещо. Това е пътуване от бъркотията към прояснението. Пиян моряк пише завещание върху щраусово яйце; морякът потъва, яйцето оцелява, след което законът въвежда логика и безпристрастност в размитите от водата думи.

Други млади мъже делят живота си между работата и удоволствието; нещо повече, мечтаят за второто, докато вършат първото. Джордж смята, че законът му осигурява и двете. Не изпитва нито потребност, нито желание да се занимава със спорт, да плава с яхта, да ходи на театър; не се интересува от алкохол, чревоугодничество или конни надбягвания; не желае и да пътува. Има си адвокатската практика, а за развлечение пише железопътния закон. Поразително е, че десетките хиляди хора, пътуващи всеки ден с влака, нямат полезен джобен наръчник, който да им помогне да определят правата си спрямо железопътната компания. Джордж писа на мистър Ефингам Уилсън, издател на поредица джобни наръчници по право, и въз основа на една пробна глава издателството прие неговото предложение.

Джордж е възпитан да вярва в трудолюбието, честността, пестеливостта и обичта към семейството; също тъй да вярва, че добродетелта е награда сама по себе си. Като първороден син от него се очаква да дава пример на Хорас и Мод. Джордж все по-ясно осъзнава, че макар родителите им да обичат еднакво и трите си деца, той най-силно изпитва бремето на техните очаквания и надежди. Мод вероятно винаги ще е повод за тревоги. Хорас изглежда свястно момче във всяко едно отношение, но никога не си е падал по ученето. Напусна дома и с помощта на един братовчед по майчина линия постъпи на държавна служба като най-скромен чиновник.

И все пак понякога Джордж неволно завижда на Хорас, който сега има квартира в Манчестър и от време на време праща картичка от някой морски курорт. Друг път му се иска Дора Чарлсуърт наистина да съществува. Но той не познава момичета. Нито едно момиче не идва в дома им; Мод няма приятелки, с които Джордж да си създаде навици за общуване. Гринуей и Стентсън обичаха да се хвалят с богат опит в тия неща, но Джордж често се съмняваше в приказките им и сега се радва, че ги е оставил зад гърба си. Когато сяда да си изяде сандвичите на своята пейка пред „Св. Филип“, той гледа с възхищение минаващите млади жени; понякога запомня нечие лице и копнее за него по цяла нощ, докато само на две-три крачки баща му сумти и хърка. Джордж познава плътските грехове, както са описани в Пета глава на Послание до Галатяни — те започват с прелюбодейството, блудството, нечистотата и разпътството. Но не вярва безмълвните му копнежи да имат нещо общо с последните две.

Някой ден ще се ожени. Ще се сдобие не само с джобен часовник, но и с младши съдружник, може би дори със стажант, а след това ще има съпруга, дечица и къща, за чиято покупка ще използва цялото си адвокатско умение. Винаги си представя как на обяд обсъжда Закона за продажба на стоки от 1893 година със старшите партньори от други бърмингамски кантори. Те го слушат почтително как изброява тълкуванията на закона и се провикват: „Добрият стар Джордж!“, когато посяга за сметката. Не е сигурен как точно се стига дотам: дали първо да се сдобие със съпруга и после с къща, или обратното. Но предполага, че всичко ще стане по силата на някакъв непознат засега процес. Разбира се, и двете придобивки ще зависят от неговото напускане на Уайърли. Той не говори на тази тема с баща си. Нито пък го пита защо все още заключва вратата на спалнята всяка вечер.

Когато Хорас напусна, Джордж се надяваше да заеме освободената стая. Малкото бюро в татковия кабинет, което му отделиха, когато отиде да учи в колежа „Мейсън“, вече не го задоволяваше. Представяше си как ще живее в стаята на Хорас със свое легло, свое писалище; представяше си, че най-после ще има уединение. Но когато изложи пред мама молбата си, тя кротко му обясни, че Мод вече е укрепнала достатъчно, за да спи сама, а Джордж не би искал да я лиши от тази възможност, нали? Той осъзнава, че вече е твърде късно да изтъкне хъркането на татко, което става все по-нетърпимо и понякога го държи буден по цяла нощ. Затова Джордж продължава да спи и работи на една ръка разстояние от баща си. Все пак получава като утеха малка масичка до бюрото, върху която да слага допълнителни книги.